— Какво?
— Никак не е рано. Почти девет и половина е.
Усмивката, разцъфтяла на лицето й, бе едновременно закачлива и много секси.
— Мисля, че ние наистина се поизтощихме един друг.
— Продължавай да се смееш колкото искаш, само че аз преди един час трябваше да бъда в офиса.
— Не се притеснявай. Ще ти напиша извинителна бележка.
На вратата отново се позвъни. Този път няколко пъти. Звучеше като порив на вятър по време на ураган.
— Който и да е, ще го отпратя на бърза ръка — закани се Нора. Гола и красива, тя се изправи от леглото и се приближи до прозореца. Надникна навън иззад завесите.
— По дяволите! Как можах да забравя!
— Какво си забравила?
— Та това е Хариет.
Нямах никаква представа коя е Хариет, но сега това бе без значение. Знаех само, че никак не ми се искаше тази Хариет или която и да е друга особа да стърчи пред външната врата, особено когато аз съм от другата й страна.
— Нали ще се отървеш от нея, още сега?
— Всъщност не мога. Тя ми прави огромна услуга.
— А какво ще стане, ако ме види тук с теб?
— Е, няма да се стигне дотам. Бях я помолила да огледа мебелите и покъщнината за антикварния й магазин. Просто се спотайвай тук. Ще се постарая да стоим далеч от тази стая. Огледът няма да трае дълго.
За Джон ОʼХара това не бе никакъв проблем; но, от друга страна, Крейг Рейнълдс имаше да върши доста работа.
— Нора, и без това вече съм закъснял за работа — казах аз. — Няма ли начин да се измъкна от задната врата или нещо подобно.
— Тя вече е видяла колата ти отпред. Ако я няма, когато си тръгва, ще започне да ме разпитва. А и двамата не го искаме.
Поех дълбоко дъх и после шумно го изпуснах.
— Колко ще продължи всичко това?
— Нали ти казах вече, няма да трае дълго. — Тя отвори прозореца и се провикна: — Съжалявам, Хариет, ей сега слизам долу. Страхотна шапка имаш, скъпа.
Нора се завъртя и с летящ старт се гмурна обратно в леглото при мен.
— А сега да се разберем за твоя работен ден — рече тя и плъзна ръка под одеялото. — Не смятам, че е добра идея.
— О, не смяташ, така ли!
— Абсолютно не. Мисля, че можеш да си представиш, че си ученик, избягал от училище, и двамата ще се позабавляваме. Какво мислиш?
Нямаше значение какво бях казал. Ръката на Нора, пъхната под одеялото, вече бе й предала какво мисля.
— Предполагам, че мога да си взема един свободен ден.
— Ето, това е проява на характер.
— И на какво ще посветим днешния ден?
Нора се напъха под одеялото, за да провери това, което най-много я вълнуваше.
— Е, ще ти кажа. Ще си устроим нещо като излет.
Отново се надигна от леглото. Боже, колко бе стройна. И гъвкава. И изящна.
— Почакай, не можеш да ме оставиш точно сега — простенах аз.
— Налага се, скъпи. Хариет ме чака отвън, а аз съм длъжна да си сложа все пак някаква дрешка. — Тя надигна одеялото, взря се съсредоточено в това, което се криеше под него, и на лицето й разцъфтя същата закачлива и секси усмивка. — Задръж го така! — заповяда ми.
75.
Лежах в леглото, втренчен в тавана, опитвайки се да подредя мислите си. Вероятно стаята е служела за спалня на прислужницата или бавачката, ала това не й пречеше да бъде доста по-хубава от моята в онзи апартамент. Накрая започнах да кроя планове за останалата част от деня, като обмислях какво да правим двамата с Нора. Но по-важно бе да реша как да балансирам и насочвам деликатните ни взаимоотношения, нашата прохождаща връзка или каквото и да беше това между нас.
Тя сигурно знаеше как да получи това, което иска. Но оставаше въпросът дали това, което иска, съм самият аз. И какво исках аз? Да докажа, че Нора е невинна?
Накрая не издържах и си казах: цялата тази история да върви по дяволите. Единственият въпрос, който реално имаше значение, се ограничаваше до това — имала ли е тя нещо общо със смъртта на Конър Браун… и с изчезването на парите му. Това именно бе работата ми — да търся отговорите на подобни въпроси.
Затворих очи. Но след няколко секунди ги отворих.
Скочих от леглото и изтичах към костюма си, провесен на стола. Грабнах дрънчащия мобилен телефон от джоба на панталоните си и проверих номера на повикващия абонат, макар да знаех кой може да бъде. Беше Сюзън!