Забеляза, че е отворена.
81.
Илейн и Алисън не можеха да повярват на ушите си. Не бяха свикнали да слушат Нора да им говори за друг мъж — не и откакто съпругът й, Том, внезапно бе починал.
Но точно това правеше тяхната най-добра приятелка, докато вечеряха сред голите тухлени стени на „Мърсър“ в Сохо. Всъщност думата „разговор“ не беше точното описание. По-скоро можеше да се определи като възторжено словоизлияние. Толкова нетипично за Нора.
— От него струи невероятна енергия, скрита под повърхността му. Както и онази негова дарба да те предразполага към доверие, без да се натрапва, което толкова ми допада. Той е съвсем земен, ала въпреки това е специален.
— Брей! Кой да знае, че момчетата по застраховките били толкова секси! — пошегува се Илейн.
— Със сигурност не и аз — призна Нора. — Но Крейг не би трябвало да бъде застрахователен агент.
— По-важно е как се облича — намеси се Алисън, моден редактор до мозъка на костите си.
— Хубави костюми, но нищо старомодно. Обича да носи разтворени яки. Досега не съм го виждала с вратовръзка.
— Добре, нека да го разнищим най-подробно — предложи Илейн и махна с ръка. — Как е в леглото?
Алисън завъртя очи:
— Илейн!
— Какво? Нали всичко си споделяме?
— Да, но те току-що са се запознали. Как е възможно да са правили секс? — Алисън се обърна към Нора с лукава усмивка.
— Правихме секс.
Илейн и Алисън се приведоха напред и се подпряха на масата с лакти.
— И? — възкликнаха двете почти едновременно. Нора, напълно контролираща положението в момента, бавно отпи от своя „Космополитен“.
— Ами сексът беше добър… Не, шегувам се. Беше направо невероятен.
Трите се закискаха като тийнейджърки.
— Толкова ти завиждам… — призна си Илейн.
Нора внезапно стана сериозна и това изненада дори и самата нея.
— Не се чувствам самотна, когато съм с него. Отдавна не съм се чувствала по този начин. Мисля… мисля, че имаме много общи неща.
Илейн се извърна към Алисън.
— Може би търсим не там, където трябва. В един град с милиони ергени тя успяла да срещне господин Невероятен някъде там, в предградията.
— Само не ни каза къде се засякохте — припомни Алисън.
— Имах клиент в Брайърклиф Манър — обясни Нора. — Бях в Чапакуа, в един антикварен магазин, а там беше и той, търсел старинни въдици. Колекционирал ги.
— А останалото е история — додаде Алисън.
— Тя го е забърсала още там — довърши Илейн. — Повтарям: толкова ти завиждам!
Всъщност въобще не завиждаше и Нора много добре го знаеше. Единственото, което изпитваше Илейн, бе щастие — тя искрено се радваше за приятелката си, която доскоро, изглежда, не можеше да преодолее смъртта на съпруга си, но сега явно най-после бе срещнала подходящия мъж. И Алисън също се радваше за Нора.
— И кога ще ни запознаеш с този твой Крейг? — попита тя.
— Да — въздъхна Илейн. — Кога ще можем да зърнем господин Невероятен?
82.
След вечерята Нора се върна в своя апартамент, обзета само от една-едничка мисъл: Крейг. Целият този разговор за техния сексуален живот я подтикна да го желае още по-страстно. И то веднага. Трябваше поне да чуе гласа му. Затова веднага след като се преоблече в пижамата и се покатери на леглото, набра номера му.
Ала той вдигна едва след цели пет позвънявания.
— Да не те събудих?
— Не съвсем — измърмори той. — Бях в другата стая, затънал в четене.
— Нещо приятно ли?
— Не, за съжаление. Обичайните служебни папки.
— Звучи отегчаващо.
— И е така. Още една причина да се радвам, че ми се обади.
— Липсвам ли ти?
— Повече, отколкото предполагаш.
— Същото е и при мен — призна тя. — Да можех сега да бъда при теб… Нещо ми подсказва, че едва ли щеше да продължиш да четеш.
— О, така ли? И какво щях да правя?
— Щеше да ме държиш в прегръдките си.
— А нещо друго?
Нора зашепна в слушалката:
— Щеше да ме целуваш.
— Къде?
— По устните.
— Нежно или грубо?