Тя веднага почувства облекчение.
Но продължи да го следи, докато Крейг се качи в своето черно БМВ. Вчесаната му назад коса още бе мокра от душа. Не се нуждаеше от допълнителни усилия, за да изглежда красив, помисли си тя. Липсваше й, а още не беше напуснал града.
Той пое по късата алея и изви в посоката, където се спотайваше Нора. Тя веднага залегна на предната седалка и го изчака да отмине. Зеленият ягуар беше само една от колите, паркирани край тротоара, макар и най-хубавата.
Тя пое след него, като поддържаше безопасна дистанция, докато накрая й стана кристално ясно, че той се е насочил към летището. Всичко ще бъде наред. Повече от наред. Късно тази вечер ще й се обади от Чикаго и тя ще му признае колко много й липсва. И нямаше да излъже. Щеше да се пошегува, че ще получи телефонен оргазъм.
Мисълта извика усмивка на устните й. Господи, какво става с мен?, запита се тя.
Сега караше на стотина метра зад Крейг. Той продължаваше на югоизток, право към летището край Уестчестър. Тя познаваше отлично този маршрут. По пътя нееднократно се упрекваше. По-добре да си параноик, отколкото после да съжаляваш — това бе една от любимите й мантри, но имаше чувството, че този път прекалява с недоверието.
И преди бе изпитвала подобни съмнения спрямо Крейг, но както и в началото на познанството им, и сега се увери, че са неоснователни.
Неоснователни, докато той не даде ляв мигач.
84.
Към летището в Уестчестър водеха много пътища, но за нещастие този не бе сред тях. Този беше в съвсем различна посока. Когато Крейг даде мигач и зави, Нора мигом разбра, че той отива някъде другаде.
Но не искаше да си прави прибързани заключения. Толкова много неща можеха да се определят като благородни лъжи и тя се надяваше именно на това. Може би бе решил да я изненада с нещо.
След няколко километра тя видя напред табелата, съобщаваща за предстоящото навлизане в Гринич, Кънектикът, и си припомни, че наблизо, в Бетъридж, се намира един от любимите й бижутерийни магазини. Опита се да си представи как Крейг й подарява малка кутийка, привързана с панделка, как й признава, че е предприел това пътуване до Чикаго само за да я изненада с този трогателен подарък — една малка невинна лъжа.
Ала Гринич дойде и отмина.
А с това и надеждите на Нора. Все още не й се искаше да избързва с изводите, но гневът вече напираше в гърдите й — както винаги, когато някой се опитва да я измами. Изпитваше гняв, болка и още много объркани чувства и никое от тях не беше добро.
Точно тогава Крейг навлезе в град Ривърсайд, Кънектикът. По начина на шофирането му се разбираше, че не идва за пръв път. Защо бе всичко това? Накрая той сви в една глуха уличка.
Нора спря зад ъгъла. Огледа се. Къщите тук не бяха големи, но изглеждаха добре поддържани. Доста по-прилични от неговия апартамент в Уестчестър.
Какво правеше Крейг тук, в Кънектикът? И защо носеше куфар? И защо я излъга?
Някъде по средата на уличката БМВ-то сви в алеята зад една червена пощенска кутия. Напрягайки очи заради значителното разстояние, Нора внимателно го проследи, докато той излизаше от колата.
Крейг се разкърши, после изкачи стъпалата пред къщата — с бяла фасада, в колониален стил, със зелени капаци по прозорците.
Преди да почука, вратата се разтвори широко и отвътре изскочиха две момчета.
Те се хвърлиха да го прегръщат, а той ги разцелува така, както не би сторил нито един чичо, вуйчо, братовчед или доброволец от типа „по-голям брат“. Нямаше съмнение: Крейг Рейнълдс явно бе техният баща.
Нима това означава, че… че е женен?
Нора отмести поглед от входната врата и го насочи към една фигура. Сърцето й бясно заби, имаше чувството, че ще повърне. Но щом огледа по-добре жената, разбра, че тя не можеше да бъде госпожа Крейг Рейнълдс. Не и ако той не си падаше по възрастни чужденки с майчинско излъчване. На роклята й все едно бе избродирано „детегледачка“.
Ала тогава зоркият поглед на Нора съзря още една женска фигура. От прозореца на втория етаж се бе надвесила друга жена — привлекателна, макар и само според представите на обитателите на предградията. Тя махна на Крейг. Но върху нея сякаш бе изписано нещо съвсем различно.