Съпруга.
Нора отметна глава назад на седалката на ягуара и изруга като полудяла, натъртвайки на всяка дума:
— Лъжец долен, шибан, мошеник, измет, отрепка, това си ти, Крейг!
Но продължи да попива с очи сцената пред къщата, когато той поведе двете момчета вътре. Не можеше да откъсне очи. Трескаво се опитваше да подреди мислите си. Все още имаше нещо, което не разбираше: защо държеше апартамент в Уестчестър, когато явно живееше тук?
Докато продължаваше да се измъчва в търсенето на този отговор, външната врата отново се отвори. Крейг и двете момчета излязоха, смеейки се и потупвайки се по раменете. Момчетата носеха раници на гърбовете си, а Крейг носеше голяма платнена торба. Всички се качиха в неговото БМВ. Явно заминаваха. Къде ли отиваха?
Нора отмести поглед към знака „Улица без изход“, издигащ се точно пред нея. Включи двигателя. Не можеше да позволи Крейг да премине покрай паркирания наблизо зелен ягуар за втори път тази сутрин.
Зави в най-близката пресечка и спря там, спотаена зад волана, обмисляйки следващия си ход. Не я интересуваше къде отива Крейг с децата си. Очевидно за никакъв семинар в Чикаго не можеше да става дума, нито за неговата роля като главен докладчик. Какво още можеше да узнае тук, освен това, че мами жена си?
Нищо.
Реши да поеме обратно към Уестчестър и да вземе колата си оттам. По-късно по някое време Крейг може би ще й позвъни. Ще бъде доста интересно, нали?
Но преди да тръгне, Нора не можа да се сдържи. Искаше да хвърли един последен поглед на това уютно семейно гнездо, закътано в предградията. Да го зърне по-отблизо. Все още не можеше да повярва на всичко, което бе видяла през последните няколко минути. Крейг сигурно беше някой друг, нали така? Всъщност двамата си приличаха много повече, отколкото тя си бе представяла. Нима на това се дължеше привличането между тях?
Подкара колата надолу по улицата на Крейг и бавно приближи към алеята пред къщата. Внезапно удари спирачки! И се взря. Отстрани върху червената пощенска кутия бе изписано ръкописно едно име, доста избледняло, ала все още се четеше.
Нора наистина не можеше да повярва на очите си.
На пощенската кутия бе изписано: ОʼХара.
85.
Изгаряща от гняв, ярост, мъка от предателството му, с разбито сърце, Нора подкара като демон обратно към Уестчестър. Просто не беше на себе си и кипеше от болка и оскърбление.
Ала освен това в главата й се въртяха стотици въпроси без отговор, опасни въпроси. Защо бе цялата тази измислица за ОʼХара? Имаше ли наистина застрахователна полица? Ами сексът — и той ли бе фактор в играта? Единственото, което знаеше със сигурност, бе това, че тя е излъгана, при това от един експерт в занаята.
Какво ще кажеш за това, скъпа? Да те излъже един професионалист.
Върна се в къщата в Уестчестър и се разбесня, блъскайки и поваляйки всичко, което се изпречеше пред ръцете й. Обърна една маса, разкъса една картина. Запрати една ваза в стената. Парчета стъкло се посипаха навсякъде.
Но Нора бе тази, която бе смазана.
Изпи повече от половин бутилка водка, през цялото време мърморейки на себе си, докато думите й започнаха да се сливат в неясно бърборене. Закле се да му отмъсти, но планирането и заговорниченето трябваше да изчакат. Някъде по средата на следобеда се отпусна на дивана във всекидневната.
Не се събуди чак до сутринта. Мъчеше я силен махмурлук, с остро и пронизващо главоболие, което обаче й направи услуга: накара я да забрави защо се бе напила вчера.
Но не за дълго. Още с първата чаша горещо кафе гневът й се възвърна. Може би от аромата на самото кафе. С ванилия и лешници. Същото кафе, което бе пила с Крейг, след като се бяха запознали.
Само че не се казваше Крейг. И никога не е бил Крейг.
Накрая главоболието й започна да стихва. Вече с малко по-прояснено съзнание тя се зае отново с въпросите, останали без отговор. Първият и най-важният гласеше: защо ОʼХара се бе представил за някой друг.
Забрави за онази застрахователна полица. Всъщност дали въобще „Сентениъл Уан“ съществува?
След като бе видяла офиса му в града, тя бе приела като даденост, че има компания с това име. Но сега всичко се бе променило. Нора грабна телефона. Набра номера на служба „Справки“ в Чикаго и поиска номера на централата на „Сентениъл Уан“.
— Моля, изчакайте — отвърна операторката.