Мич кимна към баща си.
— Веднага се връщам.
Докато се бавеше вътре, си припомних какво ми бе споменала Нора: тя притежавала тази хижа, оставена й от някакъв неин бивш клиент.
— Хей, Уил, има вероятност ти да познаваш Нора — казах аз. — Тази хижа е нейна, но й била отстъпена от някакъв неин клиент, който после умрял.
— Така ли ти каза тя?
По начина, с който го произнесе, разбрах какво ще последва.
— Тя спомена ли името на този предполагаем неин клиент? — попита той.
— Не. Но имаше ключове за вратата.
Уил поклати глава.
— Това място принадлежи на Дейв Хейл. Той може и да е бил неин клиент, може и да не е, но мога да те уверя, че е жив и здрав.
— А той, между другото, богат ли е?
Той сви рамене.
— Предполагам. Срещал съм го само няколко пъти. Живее в Манхатън. Защо? Смяташ ли, че е в опасност?
— До тази нощ — вероятно да. Но сега ми се струва, че е в безопасност.
Мич се върна, понесъл моя мобилен телефон в ръка.
— Намерих го.
Взех го и вдигнах капака. Трябваше да се обадя на Сюзън и тъкмо се готвех да набера номера й, когато тя ме изпревари.
— Ало?
— Чукал си не когото трябва — прозвуча един глас. — Здравата се издъни, ОʼХара.
Отново бях сбъркал.
Тя обаче не звучеше истерично. Вместо това бе напълно спокойна. Прекалено спокойна. И едва тогава за пръв път се изплаших от Нора Синклер.
— Ще те нараня там, където най-много ще те заболи. На път съм към твоя дом, ОʼХара… истинския — додаде тя. — Сещащ ли се, Ривърсайд?
Щрак.
Телефонът падна от ръката ми. Свлякох се на пода, защото коленете не ме държаха. Двамата полицаи се спуснаха да ме подхванат под мишниците.
— Какво има? — попита Мич, синът.
— Семейството ми — промълвих аз. — Решила е да унищожи семейството ми.
101.
Те веднага схванаха за какво става дума. Може би всеки полицай би го разбрал, но Уил и Мич Крейвънс — баща и син — разбираха малко повече от другите. Нямаше никакво време да чакат пристигането на линейката за спешна помощ. Скоро щях да започна да кървя още по-силно, така че не биваше да се губи нито минута в тази глуха местност, отвсякъде заобиколена само от гори.
Свих се на задната седалка на тяхната патрулна кола. Мич, който като по-млад имаше по-добри рефлекси, се втурна по тесния път с включени сирени, докато баща му предупреждаваше по радиоканала полицията в Ривърсайд да се отправи към моята къща. Междувременно аз им звънях от моя мобилен телефон.
— Хайде, хайде, хайде, обади се! — мърморех аз, докато чаках някой да се обади.
Звъненето продължаваше.
— По дяволите! Никой не отговаря!
Телефонният секретар най-после се задейства и аз оставих обезумяло съобщение до бившата си жена да отиде веднага у съседите и да изчака пристигането на полицията.
През ума ми преминаваха ужасяващи сцени, една от друга по-страшни. Дали Нора вече е стигнала там? И откъде знае къде е моят дом? Истинският?
Уил изключи радиопредавателя и се обърна към мен:
— Полицията в Ривърсайд ще бъде там до няколко минути. — Той кимна към телефона ми. — Не ти ли провървя?
— Не — отвърнах.
— Там имат ли мобилен?
— Опитвам се да се свържа.
Натиснах бутона за бързо набиране само за да чуя сигнала за свързване с гласовата поща. Оставих същото съобщение със същото зловещо предупреждение. Беше като на кино. Обажда се Джон. Ако ти и момчетата сте у дома, веднага го напуснете! Ако пътувате нататък, въобще не се вясвайте там!
Облегнах се назад и се отдадох на мрачните си мисли. Турникетът се опитваше да възпре надигащия се в кръвта ми адреналин. Усетих, че главата ми отново се замайва. Опитах се да се успокоя и да не мисля за най-лошото. Но се оказа невъзможно.
— По-бързо, момчета!
Вече напредвахме с повече от сто и тридесет километра в час. Прекосихме границата с Кънектикът и се насочихме на юг, право към Ривърсайд. Чувствах се все така напълно безпомощен, докато най-неочаквано не ме осени една спасителна идея. Обади се на Нора!
Може би именно това искаше тя. Може би тя — дано — само се е опитвала да ме сплаши. Ами ако единственото й намерение е било да ме стресне до припадък и да продължи да разиграва играта? Ако й се обадя, тя само ще ми се изсмее злобно. Може би Ривърсайд е само една примамка. Докато тя всъщност може би се намира на много километри в противоположна посока.