— Агент ОʼХара, искам да ви запозная с Емили Бароус — каза Сюзън, която вече бе разговаряла с хората от клиниката „Пайн Удс“.
Обърнах се към жената и протегнах ръка.
— За мен е удоволствие — заявих аз.
— Мисля, че Емили ще ни предостави ценна информация за Нора — поясни Сюзън.
Седнах на стола с вид на дете, очакващо с нетърпение подаръка си за Коледа. Не изпусках от погледа си тази жена, в бели панталони и скромна бяла блуза, с опъната назад коса, пристегната с шнола. За жена на нейната възраст кожата й беше забележително гладка, почти без бръчки.
— Е — започна тя с леко треперещ глас, — една от нашите пациентки в „Пайн Удс“ е жена, носеща името Оливия Синклер.
Това и аз го знаех.
— Нора е дъщеря на Оливия — продължи Емили. — Или поне сме почти сигурни, че е така. Едва наскоро осъзнах, че всъщност никога не съм виждала доказателство за това твърдение.
— Аз имам това доказателство — намеси се Сюзън. — След като говорих с вас по телефона, Емили, аз поисках досието й от затвора.
Вдигнах учудено вежди и се обърнах към Сюзън.
— Затворническо досие?
— Оливия Синклер е получила доживотна присъда, когато Нора е била шестгодишна — съобщи ми тя.
— И за какво?
— За убийство — отвърна Сюзън.
— Шегуваш се!
Сюзън поклати глава:
— Има и още, ОʼХара. Тя е убила съпруга си. А тяхното дете — Нора — е била там, когато това се случило.
Сюзън продължи:
— Няколко години по-късно Оливия Синклер била изписана от затвора, понеже изглеждала като пациентка, изгубила всякаква връзка с реалността. Тогава именно я прехвърлили в „Пайн Удс“. Междувременно Нора е била подмятана от едни приемни родители на други. Толкова често е била премествана, че се оказа невъзможно да се проследят всичките адреси, на които е живяла.
Сюзън погледна към Емили, която сега изглеждаше напълно объркана.
— Съжалявам — заговори й Сюзън. — Ние разполагаме с предостатъчни основания да предполагаме, че Нора е убила първия си съпруг преди няколко години. Въз основа на това и на всичко, което се случи по-късно, имаме още по-стабилни основания да допуснем, че е убила и втория си съпруг.
— Тя и Конър Браун са били сгодени и планирали да се оженят — казах аз, колкото да опресня паметта на Сюзън.
— А пък аз говоря за Джефри Уокър — опроверга ме тя.
Сега бе мой ред да изглеждам объркан, при това доста по-объркан от Емили.
— Джефри Уокър?
— Нали го знаеш? Писателят, автор на всичките онези глупави исторически романи. Или поне с това се занимаваше доскоро.
— Да, зная го. И казваш, че Нора и той били…
— … женени.
— Иисусе Христе! — възкликнах аз, след като събрах парчетата от пъзела. — Вестниците съобщиха, че умрял от сърдечен удар. Оставете ме да отгатна! Живял е в Бостън, нали?
Сюзън допря пръст до носа си.
— Което именно ни доведе при Емили — рече тя и се обърна към старшата сестра: — Продължавайте, кажете му каквото знаете. Историята е много поучителна, ОʼХара.
Емили кимна и ни помоли да я последваме.
— Ще ви покажа — обеща тя. — Време е да посетим Оливия.
110.
Поехме по болничния коридор, за да се срещнем с майката на Нора — Оливия. През всичките тези години тя ползвала моминското си име — Коновър, — което още повече бе затруднило издирването й.
— Помня, че един ден разговарях с Нора за писателя Джефри Уокър, а на следващия прочетох във вестниците, че е починал — спомена Емили по пътя към болничната стая на Оливия.
Сюзън и аз се ограничавахме само с ролята на слушатели.
— Разбира се, не мисля, че съществува някаква връзка. Както не подозирах, че Нора е изпаднала в беда, докато не го видях по телевизията.
Емили се спря в коридора. Явно искаше да ни каже нещо, преди да стигнем до стаята на Оливия.
— Преди няколко седмици, може би беше преди един месец, по случайност прочетох една бележка на Оливия до Нора. В тази бележка се разкриваше една тайна, която ни изуми. Но в нея се казваше много за самата Оливия, а също и за Нора. След малко ще видите.
Емили продължи по коридора. Премина покрай вратите на няколко стаи и накрая се спря пред една врата и протегна ръка към дръжката.