— Ето, това е стаята на Оливия.
Старшата сестра отвори вратата и аз видях много стара жена, излегнала се в леглото си. Четеше някакъв роман и дори не вдигна глава, когато ние тримата влязохме вътре.
— Здравей, Оливия. Ето ги посетителите, за които ти споменах — изрече Емили с ясен, висок глас.
Най-после Оливия се обърна към нас.
— О, здравейте — рече тя. — Обичам да чета.
— Да, Оливия обича да чете — кимна Емили и се усмихна леко, а след това се обърна към Сюзън и към мен:
— Оливия отдавна ни е заблуждавала, при това доста ловко, относно действителното си състояние. Използвала е всички видове трикове, за да ни накара да повярваме, че е много по-тежко болна, отколкото е в действителност. Веднъж, при едно от посещенията на Нора, тя се престори, че получава пристъп, само защото дъщеря й щеше да разкрие нещо, което не би трябвало. Оливия знае, че ние записваме всички визити при нашите пациенти. Оливия е много добра актриса. Не е ли така, скъпа?
Оливия следеше с напрегнат поглед Сюзън и мен, но същевременно слушаше внимателно това, което говореше старшата сестра.
— Предполагам, че да, така е.
— Е, все пак ние всички се съгласихме Оливия да остане тук при нас, в „Пайн Удс“. А в замяна тя се съгласи да ви помогне.
Оливия кимна, без да откъсва поглед от мен и Сюзън.
— Ще ви помогна — прошепна тя. — Имам ли друг избор? — Едва тогава Оливия остави романа настрани и слезе от леглото.
И докато Оливия отиваше до шкафа, Емили отново заговори:
— Всеки път, когато Нора посещаваше майка си, тя й донасяше по един нов роман за четене, макар че не вярваше Оливия наистина да може да го прочете.
Оливия бе стигнала до шкафа и извади оттам една картонена кутия. Успях да видя, че беше препълнена с книги, но имаше и някакви изрезки, както и пликове.
— Преди две седмици Нора спря да идва. Но тогава започнаха да пристигат колети, адресирани до Оливия. Те бяха изпращани от Нора. В един от тези колети дори намерих една бележка — заяви Емили.
Започнах да се вълнувам. Колети. Сигурно бяха проследили откъде бяха изпращани. Нима Нора бе толкова глупава, че да остави адрес на подателя? Звучеше прекалено добре, за да е истина.
И наистина не беше.
Емили обясни, че нищо в тези колети не разкривало нещо относно местонахождението на Нора.
— Нямаше адрес за връщане на пратките. Нито някаква по-специална пощенска марка или щемпел.
Тя се обърна към Оливия.
— Моля те, дай на агент ОʼХара бележката, която получи.
Аз я взех, разгънах листа и прочетох на глас написаното.
„Скъпа мамо, съжалявам, че не мога да те посетя. Надявам се да ти доставя малко радост с новата книга, която ти изпращам. Както винаги с много любов, Нора“
Прочетох още веднъж тези редове, а после поклатих глава.
— И какво толкова специално има тук?
Сюзън побърза да ми разясни:
— Всичко. Колкото и внимателна да е била Нора досега, този път не е внимавала достатъчно.
Тя се взря в Емили.
Аз се взрях в Емили.
Накрая Емили ни обясни това, което очевидно вече бе споделила със Сюзън:
— Погледнете по-отблизо този къс хартия, агент ОʼХара. Вдигнете го на светлината — добави тя. — Ето, виждате ли го сега? Долу, в десния ъгъл?
Вдигнах бележката към прозореца и я приближих към очите си.
Мили Боже!
Листът бе белязан с воден знак. Обърнах се към другите и видях, че Оливия бе започнала да плаче.
— Тя е толкова добра дъщеря. Толкова много ме обича.
111.
Обляна от следобедното слънце, Нора се разхождаше по частната си тераса само по долнището на светлосините си бански, с неизменната си ослепителна усмивка. Отпи от бутилката с добре изстудена минерална вода „Евиан“, после я притисна към бузата си. Още не се бе уморила от гледката на плажа Байе Лонг и блестящобелия пясък, който като че ли се стопяваше в тюркоазеносините води на Карибско море. Дори тя самата не би могла да го проектира по-добре.
Ла Саманя, разположен на остров Сен Мартен, притежаваше завидна репутация като изключително дискретен курорт. Нора се наслаждаваше на най-дискретната част от него. През деня, скрита зад слънчевите си очила „Шанел“, тя бе една от богатите гостенки на хотелския комплекс, излегнала се край басейна. А през нощта — е, докато тя и Джордан се разгорещяваха в леглото, любезният персонал от румсървиса се грижеше за вечерята.