Бутонов не изпитваше особена почит към кривулиците като птичи следи върху пясък, с които бяха изписани листата по писалището на жена му, той само хъмкаше, поглеждайки малките знаци и тук-там човешки думи отляво на листа: „оттук следва, както личи от гореказаното… да разгледаме определението…“.
Тя беше разбрана по характер, малко вяла. Валерий се чудеше на нейната тромавост и битова леност — мързеше я да направи дори няколко йога упражнения, които да я спасят от запека.
Валентина Фьодоровна не одобри снахата: първо, защото беше четири години по-голяма от Валерий, и второ, задето не беше никаква домакиня. Но Оля само се усмихваше равнодушно и дори за яд на Валентина Фьодоровна просто не забелязваше неодобрението й.
Съпружеските им радости бяха повече от умерени. Бутонов, от дете устремен към мускулните наслади, някак не беше обърнал внимание на една малка група мускули, която отговаряше за специфичните удоволствия. Естествено: за постижения в тази област не се вдигаше разряд, не включваха в национален отбор — и неговите инстинкти се изместваха на втори план от юношеското тщеславие.
И поради още една причина беше учудващо сдържан спрямо жените: те се влюбваха в него още от минутата, когато му бяха обули първите панталонки, облакът на изтощителната им влюбеност го преследваше, а в по-зряла възраст той започна да усеща постоянния интерес към себе си като посегателство към тялото му и всеотдайно защитаваше най-скъпоценната си собственост, а ценността на тялото му още повече се подчертаваше от удивителната достъпност на жадните женски тела и многобройните предложения.
Първите му сексуални опити бяха доста несполучливи и незначителни: трийсетгодишната съседка, сервитьорка от стола на спортния клуб, съученичка плувкиня със смито лице — и всички те с голямо усърдие, копнеж, стремеж да продължат отношенията…
За самия Бутонов удоволствието от тези срещи съвсем малко надвишаваше приятен еротичен сън с щастлив край на ръба между съня и пробуждането, когато образът на феята не е отлетял окончателно от трясъка на врати по коридора и звука на пусната вода в тоалетната оттатък стената.
Всичко беше спокойно и подредено в живота му. Ожениха се три месеца след Олгината защита на дисертацията, след още три месеца тя забременя и три месеца преди да навърши трийсет години, роди дъщеря.
Докато тя износваше, раждаше и кърмеше с голямата си и маломощна откъм млекодайност гръд мъничкото момиченце, родено от двама толкова едри родители, Бутонов завърши института и се продаде на тенисистите.
Той бдеше над здравето на най-здравите хора на планетата, лекуваше травмите им, намачкваше им мускулите. През свободното си време правеше същото, но частно. Печелеше добри пари, беше независим. Пациентите си получи от учителя и всички врати се отваряха за него: от театралния ресторант до билетната каса на ЦК.
След една година големият тенис го отведе в чужбина — отначало в Прага — все пак се добра до нея! — а после и в Лондон. За повече не можеше и да мечтае.
Бутонов печелеше честно високите си хонорари и ги заслужаваше. Той поддържаше телата на подопечните си тенисисти, балерини и артисти в безупречна форма, но освен това се занимаваше и с тежка посттравматична рехабилитация. Славолюбието му намери най-сетне достойна обосновка. За него се говореше, че прави чудеса. Легендата за ръцете му се разрастваше, но самият той знаеше прекрасно цената й и както някога в спорта, работеше на границата на възможностите си и постепенно изместваше тази граница.
За най-добро свое постижение смяташе Ваня Муцетони, за когото се грижеше още откакто Иванов му показа първите похвати и подходи към гръбнака. Бутонов многократно води Иванов при Муцетони. Веднъж Иванов изпрати един велик китаец, който му приложи изгаряне на гърба с ароматни билкови свещи.
Но основното вършеше Бутонов — в продължение на шест години два пъти седмично, почти без да пропусне посещение, той баеше над скования гръб и Ваня се изправи на крака, можеше да се разхожда из къщи, подпрян на специална „проходилка“, и бавно, много бавно се възстановяваше.
Антон Иванович, още по-сбръчкан в лицето, боготвореше Бутонов. Внучката му Нина, влюбена от дванайсетгодишна във Валерий, преценяваше мъжете само по едно — доколко един или друг ухажор прилича на Бутонов. Злобната Лялка Муцетони, която от десет години бе възнамерявала да се разведе с Ваня, след случилото се нещастие се промени и сякаш стана нов човек — благородно сдържана и бодра. Тя плетеше пуловери за клиентелата си, издържаше семейството и никога не се оплакваше. За рождените дни на Бутонов обикновено му подаряваше по някой вълнен шедьовър.