— И какво, Сандрочка, измъкна ли се или все пак влезе в спалнята? — излюбопитства Кира, която трябваше да знае всичко за живота на Сандрочка до най-малката подробност.
— Стига, Кира — изсмя се Александра Георгиевна. — Нали му личи, че отдавна си разкопчава панталона само в тоалетната. Аз се нацупих и казах: „Ах, колко жалко, че не мога да дойда в спалнята ви, защото днес съм с мен-стру-а-ция…“ Той насмалко да се свлече на пода. Не, не, на него му трябва готвачка, а на мен — мъж в къщата. Не става…
Иван Исаевич работеше полекичка. Всъщност за никъде и не бързаше. Но на петия ден от бавната му работа бюфетът все пак свърши и той нарочно си тръгна малко по-рано, за да остави за утре последното лакиране. Жал му беше да напусне този дом и никога повече да не дойде, та с надежда поглеждаше към тройното огледало в стил калпав модерн с явни повреди.
Харесваше му Александра Георгиевна и нейният дом, имаше чувството, че все едно от засада иззад ореховия бюфет наблюдава живота им: мрачната Вера студентката, която вечно шумолеше като мишка с някакви листове, розовата Ника, по-големия син, който всеки ден се отбиваше при майка си на чай. И виждаше тук не страх и почит към родителите, с които беше свикнал като дете, а весела любов на децата към майката и топло приятелство помежду им. И се чудеше, и се възхищаваше.
Александра Георгиевна се съгласи за огледалото, така че Иван Исаевич я посещаваше сега два пъти седмично в свободните й дни. Тя дори малко се отегчаваше от присъствието му: ни гости да покани, ни самата тя да излезе…
Според нея мебелистът й беше в кърпа вързан, но самата тя се колебаеше: човекът си е мъж като мъж и много положителен, но все пак си е дръвник… Междувременно той домъкна отнякъде детско креватче:
— Правено е за господарски рожби, на Ника ще й е таман — и й го подари.
Александра въздъхна — беше се уморила да живее без мъж. При това преди година патронесата й я облагодетелства с вилно място в селището на Малий театър, но тя не можеше да се оправи сама. Нещата се подреждаха в полза на бавния Иван Исаевич, у когото неволно също се извършваха подсъзнателните процеси, които водят самотния мъж към решение за семеен живот.
Докато продължаваше мебелната прелюдия към брака им, той все повече се убеждаваше в изключителните качества на Александра Георгиевна.
„Почтена жена, не е някоя въртиопашка“ — мислеше си с неодобрение по адрес на онази Валентина, с която беше изкарал няколко хубави години, а после тя му изневери с някакъв случаен земляк капитан.
В интерес на истината трътлестата Валентина наистина не можеше да се хване на малкия пръст на Сандрочка.
Междувременно зимата свършваше, свършваше и отдавнашната връзка на Сандрочка с министерския чиновник, който някога я беше уредил на работа в Малий театър. Корумпиран рушветчия, той беше щедър към жените и винаги помагаше на Александра. Но сега имаше нова силна връзка, рядко се виждаше с нея и нещата се обърнаха така, че тя все повече закъсваше материално.
В края на март помоли Иван Исаевич да отиде с нея до вилния парцел, където миналия сезон започна да прави къща, но спря строежа. Оттогава той започна да я съпровожда в тези неделни пътувания.
Срещаха се в седем и нещо сутринта при касите на гарата, той поемаше от ръцете й сака с приготвена храна, качваха се в празния вагон и стигаха до нужната спирка, почти без да си говорят, после мълчаливо крачеха два километра по шосето. Сандра си мислеше за разни свои неща, почти без да обръща внимание на спътника си, а той се радваше на съсредоточеното й мълчание, защото не беше от приказливите, а и почти нямаше какво да си говорят: и двамата не си падаха по театралните клюки, а още не бяха се обзавели с общ живот.
Постепенно помежду им се набеляза общата тема — имотно-строителните грижи. Съветите на Иван Исаевич бяха умни, уместни; работниците, които пак се появиха в края на април да довършат започнатото строителство, го възприемаха като чорбаджията и под негов надзор си вършеха работата много по-съвестно от преди.
Но семейният въпрос още беше в застой. Сандра свикна да не похваща нищо без съветите му и в негово присъствие изпитваше чувство на небивала защитеност. Дългогодишното напрежение на самотната жена, която изцяло отговаря за семейството, я беше изтощило, а и мъжката материална подкрепа, която умееше да използва с лекота, без да си създава ненужни морални проблеми, някак от само себе си беше секнала.