До Машиния креват сложиха сгъваемо легло. Обикновено на него лягаше Ника, тя по-добре от майка си умееше да бди над крехкия сън на детето, а събудеше ли се, веднага заспиваше пак. Ника поначало беше по-добра помощничка на майка си от по-голямата Вера, която следваше, обожаваше до умопомрачение всякакви видове обучение и освен в института ходеше на курсове ту по немски, ту по някаква незнайна естетика.
Ника караше тринайсет, беше дръпнала на височина и бе веща в разни женски умения, ятце пъпчици насред челото й свидетелстваше, че наближава времето, когато дарбите й ще намерят приложение.
Маша се премести на „Успенски переулок“ точно когато Ника беше охладняла към обичайното момичешко забавление — играта с кукли, та живата Маша веднага й замести всички Кати и Ляли, върху които така дълго бе упражнявала смътните си майчински инстинкти. Всички кукли с купищата рокли и палта, които неуморно им шиеше сръчната Александра, останаха за Маша, а Ника се почувства като глава на голямо семейство с дъщеря Маша и куп внучки кукли.
Подир много години, след като вече беше родила Катя, Ника признаваше на Александра, че явно е изчерпала с племенницата си целия първоначален майчински плам, защото никога не изпита към децата си такава трепетна любов, такова пълно приемане на друг човек в сърцето си, както беше през първите години на Маша в дома им. Особено първата година, когато бе живяла със състраданието си към Маша, бе държала нощем ръката й, бе й заплитала плитчиците сутрин, а след часовете излизаше с нея до „Страстной булевард“. В Машиния живот Ника заемаше огромно и трудноопределимо място — любима приятелка, по-голяма сестра, най-добрата и идеалната във всичко…
На другата година, когато Маша пак тръгна на училище, Ника я водеше, а Иван Исаевич я взимаше. След уроците или я прибираше вкъщи, или я водеше със себе си в театъра.
Александра скоро след преместването на Маша погреба прочутата си патронеса и напусна театъра. Сега ръководеше малко закрито ателие за правителствени дами. Мястото беше връзкарско, но Александра имаше някои покровители, останали от предишните години.
Крепдешиновите изрезки от едрогабаритните правителствени тоалети отиваха за дрехи на куклите, но и Ника, и Маша за цял живот намразиха розовото, небесносиньото, набраното и плисираното. И двете с израстването си взеха да носят мъжки ризи, а и дънки, щом започнаха да се появяват в страната.
Въпреки тъй неженствения в очите на Сандрочка стил на шестнайсет години Ника постигна шеметен успех. Телефонът звънеше денонощно и Иван Исаевич гледаше Сандрочка очаквателно: кога ще сложи край на бурния живот на дъщеря си.
Но и самата Александра сякаш се наслаждаваше на Никините успехи. В края на девети клас Ника подхвана увлекателен флирт с младежки поет, който бурно идваше на мода, и без да завърши последния срок, замина с него в Коктебел, за което съобщи постфактум с телеграма чак от Симферопол.
Маша от дванайсетгодишна стана нейно доверено лице и изслушваше с таен ужас и възхищение изповедите й. Ника с две ръце гребеше удоволствията, големи и малки, а горчивите зрънца и дребните камъчета изплюваше с лекота, без да им обръща особено внимание. Изплю впрочем и училищното образование.
Сандра не гълчеше, не провеждаше безсмислени разисквания и помнейки собствените си младини, спешно я уреди в театрално-художествено училище, където от театралните си времена имаше нужните връзки. Ника малко поупражнява рисуването, взе изпитите с необходимите петици и с наслада захвърли училищната униформа. След една година вече беше почти омъжена.
Маша остана последно дете на застаряващи родители, около нея се завъртя сега целият живот на семейството. Нощните й страхове приключиха, но от ранното докосване до тъмната бездна на безумието й остана фин усет към мистиката, възприемчивост към света и художествено въображение — всичко онова, което създава поетичната нагласа. На четиринайсет години се увлече по Пастернак, обожаваше Ахматова и пишеше тайно стихове в тайна тетрадка.
10
Привечер над планините, над мястото, наречено Гнил ъгъл, надвиснаха облаци, а в къщата се усещаше атмосфера на мълчаливо очакване. Ника очакваше да дойде Бутонов. Според нейните представи след нощната им среща беше негов ред да направи втората стъпка. А и не си спомняше дали му каза, че смята да си замине…