Той послушно свърна встрани. Сега Маша вървеше отпред.
— Ето тук — каза тя и седна на земята. Той спря до нея. Изведнъж му се стори, че чува ударите на сърцето й, а тя самата имаше чувството, че сърцето й озвучава като камбана цялата околност. — Седни — помоли тя и той клекна до нея. Тя обхвана главата му: — Целуни ме.
Бутонов се усмихна, както човек се усмихва на домашно животинче:
— Искаш ли?
Тя кимна.
Той не усети ни най-малко вдъхновение, но навикът на добросъвестен професионалист го задължаваше. Притисна я към себе си, целуна я и се учуди колко гореща е устата й.
Ценител на правилата във всяко начинание, той ги спазваше и тук: първо съблечи партньорката, после се съблечи самият ти. Прекара ръка по ципа на панталона й и срещна треперещите й ръце, които разкопчаваха стегнатия цип. Тя се измъкна от коравите дънки и задърпа копчетата на ризата му. Той се засмя.
— Какво е това, гладна ли те държат вкъщи?
Забавното й усилие леко го запали, но той не се чувстваше в добра готовност и протакаше. Пламенно докосване на ръцете й („Ника, Ника, направих го!“) и отчаян стон „Бутонов! Бутонов!“ — той усети, че може да извърши необходимите действия.
Тя му се стори по-привлекателна отвътре, отколкото отвън, и неочаквано гореща.
— Да нямаш печка там? — засмя се.
Но тя и не мислеше да се смее, лицето й беше мокро от сълзи и тя само ломотеше:
— Бутонов, какъв си! Бутонов, ти си…
Той усети, че Маша много му бяга с напредъка си, и разбра, че е от същата порода като Розка — скорострелна, яростна, дори външно малко приличаше на нея с изключение на африканската коса. Прегърна малката й глава, притиснал болезнено ушите й, направи движение, от което почувства ударите на сърцето й така, сякаш беше в гръдния й кош. Уплаши се, че нещо й е повредил, но вече беше късно.
— Извинявай, извинявай, фъстъче.
Когато се надигна на колене и вдигна глава, му се стори сякаш са в лъч на прожектор: въздухът синкаво светеше и личеше всяка тревичка. Нямаше никакъв прожектор — насред небето се търкаляше кръгла луна, огромна, съвсем плоска и сребристосинкава.
— Извинявай, но шоуто свърши — плесна я по бедрото.
Тя стана от земята и той видя, че е с хубаво телосложение, само краката й са леко криви и като на Розка са прикачени така, че горе не се събират. Тази тясна пролука му харесваше — по-добре от дебели бедра, които се търкат едно в друго и протриват червени петна — като на Олга.
Вече се беше облякъл, а тя стоеше в лунната светлина и той невярно изтълкува бавенето й, но вече му се спеше, а преди заспиване искаше да си домисли мислите за отложеното пътуване…
Сега Посьолок беше целият като на длан и Бутонов видя пътечката, която водеше право към къщата на Витьок, към задната част на Адиния двор. Той прегърна Маша, прокара пръст по тънкия й гръбнак.
— Да те изпратя ли или сама ще си дотичаш?
— Сама — но не се затича, а го задържа. — Не ми каза, че ме обичаш…
Бутонов се засмя, беше в прекрасно настроение:
— А това, което току-що правихме с теб?
Маша се затича към къщи — всичко й беше ново: ръце, крака, устни…
Какво физическо чудо беше станало, какво безумно щастие… Това ли е, което Ника гони цял живот… Горкият Алик…
Маша надникна при децата: насред стаята стоеше вече стегната раница. Лиза и Алик спяха на сгъваеми легла, Катя се беше опънала на дивана. Ника я нямаше. „Сигурно си е легнала в Самонината стая“ — помисли си Маша. Умираше да я събуди и мигом да й разкаже всичко, но реши все пак да я остави на мира посред нощ. Не се отби в стаята на Самоня и на пръсти отиде в „синята“…
А приключенията на Бутонов тази нощ още не бяха свършили. Той видя отворена вратата на къщата и се учуди — помнеше, че сутринта я затвори с халката, макар и без катинар. Влезе — вратата скръцна, — свали си маратонките и влезе във вътрешната стая, където обикновено спеше.
На високото легло, по украински сложно натъкмено — с дантели, завивки, планина от възглавници, която Ада всяка сутрин подреждаше по големина върху бялата кувертюра, размятала буйната си коса по разбутаните възглавници, спеше Ника.
Всъщност се беше събудила от скръцването на вратата. Отвори очи и на лицето й цъфна малко изкуствена усмивка:
— Изненада! Рум сървиз!
Вторият опит в спортната му кариера винаги излизаше по-сполучлив от първия. Ника беше добра и весела, не помрачи последната нощ с глупави упреци, не каза нищо, което би могла да изтърси обидена жена.
Бутонов, верен на все същите правила за държане с жените, първото от които не можа да приложи одеве поради бързината на Маша, премина към второто, но най-важното: никога да не се впуска в обяснения с жени.