На зазоряване при пълно взаимно задоволство Ника напусна Бутонов, като не пропусна да си впише телефона в бележника му. Когато се прибра, Медея вече беше седнала с чашата си ароматно сутрешно кафе и по лицето й не се разбираше дали е видяла от кухненския прозорец как Ника се прибира вкъщи. Впрочем нямаше никаква нужда да се крие нещо от Медея: младите винаги бяха сигурни, че Медея знае всичко за всички. Ника я целуна по бузата и веднага излезе от кухнята.
Представата за проницателността на Медея всъщност беше доста преувеличена, но точно тази нощ тя се беше намерила в центъра на събитията: между два и три през нощта след търпеливо и безплодно очакване на съня тя отиде в кухнята да пие от своето „безсънно биле“, както наричаше отварата от лъжица мак с мед. Изплувалата заедно с нея луна освети хълмчето, където палуваше младата двойка, бляскайки ослепително с неопознатите си бели тела. Малко по-късно, когато беше изпила цяра си на малки внимателни глътки и лежеше в стаята, чу как се отвори съседната врата и леко скръцна пружината на кревата. „Маша се прибра“ — помисли си Медея и задряма.
Сега, като видя и завърналата се Ника, за миг се замисли: всъщност наоколо имаше само един млад мъж — спортистът Валера с желязно тяло и попска прическа с опашчица. Така Медея с известно недоумение отбеляза събитието и го скъта там, където пазеше и другите си наблюдения из живота на младата рода с пламенните й връзки и нестабилни бракове.
Пак влезе Ника с куп прибрано от въжето пране.
— Да са готови за литовците. Само да ги огладя преди заминаването…
По пладне съседът щеше да откара в Симферопол Ника, Катя и Артьом.
Половин час преди тръгването Ника с огладените чаршафи влезе в „синята“ стая, която Маша щеше да освободи за литовците, и тук за първи път днес останала насаме с Маша, чу изповед, която безкрайно я изненада.
— Ника, това е ужасно! — каза Маша с недоспал вид. — Толкова съм щастлива! Всичко се оказа толкова лесно… и потресаващо! Ако не беше ти, никога нямаше да се престраша…
Ника седна върху купа чаршафи.
— За кое да се престрашиш?
— Направих го с него, както ти ми каза — глуповато се засмя Маша. — Ти излезе права. Както винаги права. Само протегнах ръка…
— Кога? — едва успя да промълви Ника.
Маша започна подробно да разказва как в пощата… Но Ника я спря, вече нямаше време за дълги приказки, тя зададе само един може би доста странен въпрос:
— Къде?
— На Пъпа! Направо на Пъпа стана всичко. Като в италиански филм! Сега на това място трябва да вдигна паметник на непоколебимата вярност към мъжа ми — и Маша се усмихна с предишната си умна усмивка.
На Ника и през ум не й беше минало, че ядният й съвет ще се приеме с такава прибързана буквалност. Но и Бутонов си го бива…
— Добре, Маша, сега ще имаш вдъхновение за стихове, любовна лирика… — предсказа Ника и ни най-малко не сбърка.
„Тъпа работа… Дали да не й подаря този спортен доктор? — помисли си Ника. — И без това заминавам. Както стане, така…“
11
Раклата — кожена, с огънат дървен обков и с бяло-розова раирана басма отвътре, пълна с преградени кутийки, които в сложно взаимодействие помежду си образуваха различни рафтчета и отделения — беше принадлежала някога на Леночка Степанян.
С тази ракла се бе прибрала през деветстотин и девета от Женева, с нея бе пътувала от Петербург за Тифлис, с нея бе пристигнала през единайсета година в Крим. С нея се върна във Феодосия през деветнайсета година и тук преди заминаването за Ташкент я подари на Медея.
Три поколения момичета замираха в копнеж пред нея. Всички вярваха, че раклата на Медея е пълна със скъпоценности. Вътре наистина имаше няколко бедняшки скъпоценности: голяма седефена камея без обков, който бе обменен за храна през двайсет и четвърта, три сребърни пръстена и кавказки мъжки колан, при това за много тънко кръстче. Но освен тези нищожни скъпоценности в раклата имаше всевъзможни неща, за каквито би могъл да мечтае Робинзон Крузо. В безукорен ред, надлежно опаковани, тук бяха прибрани свещи, кибрити, разноцветни конци, всякакви големини игли и копчета, калерчета за несъществуващи шевни машини, телени копчета, риболовни куки, куки за плетене, марки — царски, кримски, немски окупационни, шнурчета, ленти, дантели и шевици, тринайсет разноцветни кичура коса от първото подстригване на децата Синопли, увити в оризова хартия, много фотографии, лулата на стария Харалампий и какво ли още не…