На масата Фьодор малко яде, много пи и без да сваля тежка ръка от рамото на Медея, разказваше за последното си пътуване с уверен началнически глас.
Дойдоха помощникът му, двама негови по-възрастни приятели и млада красива гъркиня на име Мария, следвоенна политемигрантка, първата истинска коринтянка в живота на Медея.
Шурик и Павлик кротуваха откъм детската страна на масата, а Леночка сновеше ту в лятната кухня, ту до мангала в двора. В бутилките без етикети имаше нещо силно, остро — като евтин коняк, но Медея хареса напитката. Фьодор пиеше от голяма бакърена чашка и лицето му, възпалено от свежия загар, постепенно ставаше пурпурно и тежко.
После наминаха двама съученици на Георгий, поканиха и тях. Леночка, вярна на принципите си, раздигаше топлите гозби още щом изстинеха и с опънати ръце поднасяше нови.
Медея, която съвсем наскоро беше извършила голямото си пътешествие и през целия път яде само дребни сивкави сухари, се радваше от сърце на богатата трапеза, но и тя като Фьодор едва докосваше храната. Бяха Велики пости и Медея, свикнала от детските години на пост, не само доброволно и радостно го спазваше, но и дори някак добиваше сили през този период. Леночка напротив: тя от дете страдаше от това задължително постене и откакто отпътува за Средна Азия, и в черква престана да ходи, и постите изобщо не спазваше.
Медея прекрасно знаеше всичко това, но знаеше също какви пристъпи на безпричинна тъга обземаха Леночка от време на време и си ги обясняваше с Леночкиното откъсване от църквата.
Това също беше една от темите на кореспонденцията им. И двете бяха достатъчно образовани жени, та да разбират, че духовният живот по никакъв начин не се изчерпва с взаимоотношенията с църквата, но Медея възприемаше църковния живот като единствено възможен за себе си.
„За мен със скромния ми ум и самоволен характер — писа тя на Леночка много преди войната, когато малката гръцка църквица с игумен по-малкият брат на Харалампий — Дионисий, бе затворена и тя започна да ходи в руската — църковната дисциплина е нужна като лекарството на болния. Щастие е за мен, че мой водач във вероучението беше мама, смирен и изключително доброкачествен човек, който не познаваше съмненията, и никога в живота не ми се наложи да си блъскам безплодно главата в размисли по философски въпроси, които не е задължително да решава всеки човек. Традиционното християнско решение на въпросите на живота и смъртта, доброто и злото ме удовлетворява. Не кради, не убивай — и няма обстоятелства, които да превърнат злото в добро. А че заблудите стават всеобщи — това изобщо не ни засяга.“
Пред Леночка не стояха съблазните на убийството и кражбата. Тя имаше само домакински и домашни тегоби, които можеха да съсипят по-крехка жена, но за нея бяха не само по-силни, а и сладостни.
Разрастваше се семейството, къщата. Леночка с интерес поглеждаше Жорините съученички, чудеше се коя ли става за негова жена.
Така че бъдещите деца вече надзъртаха в живота й с обещанието да попълнят семейството, както го попълниха осиновеният Шурик и невидимата Муся. Тези приети у дома хора бяха същинската й религия и Медея прекрасно го разбираше.
Към полунощ хората се разотидоха, масата опустя, а Фьодор продължи да държи ръката си на Медеиното рамо.
— Кажи, сестро — заговори на гръцки, — харесва ли ти моят дом?
— Много, Фьодор, много — склони глава тя.
Леночка разтребваше. Отдавна беше отпратила Галя да си ляга. Медея искаше да й помогне, но Фьодор я спря:
— Стой си, тя ще се оправи сама. Какво ще кажеш за моя малкия? Позна ли нашата кръв?
Попита я на гръцки и същата тази тяхна обща кръв, смесена у момчето с нечия чужда, я удари в лицето, тя сведе лице още по-ниско:
— Познах я. И пръста…
— Всички я познаха, само тя, светата наивност, нищо не вижда — каза той неочаквано злобно и ядно.
Медея се надигна и за да прекрати разговора, каза на руски:
— Късно е, братко. Лека нощ. И на теб лека нощ, Леночка.
Дълго не можа да заспи, лежеше на коравия колосан чаршаф и пухкавите възглавници и съединяваше отдавнашни думи, мимолетни погледи, премълчавания, съедини всичко заедно и разбра, че тайната на Сандрочкиното последно дете не е било тайна за никого освен нея, най-вероятно е знаела дори Леночка, но при цялата си словоохотливост я беше пощадила. Ала дали Леночка е била простодушна като нея, дали е знаела, че прибира у дома полубрат на децата си?
„Мъдрата Леночка, великата Леночка — помисли си Медея — не иска и да знае…“