В определен смисъл, старата мъжественост се страхува, че силата на женствеността е по-голяма от нейната. Това може и да е вярно в някои отношения, но онова, което е в състояние да противодейства на страха, е фактът, че колкото повече мъжкото в нас се вслушва в женското и предприема физически действия, толкова повече нараства силата му. Мъжкото получава все повече мощ от силата на женското. И накрая, ние можем да имаме физически тела, толкова гъвкави и силни, че да използваме голяма част от протичащата през нас универсална творческа енергия.
Колкото повече мъжкият ни аспект се вслушва в женския и действа според наставленията му, толкова повече творческа енергия преминава през нас и толкова по-добре я оползотворява тялото ни. Така ние градим сила, яснота, канал за приемане на енергия всеки път, когато се вслушаме в интуитивния си импулс и поемем риска да го приемем, когато имаме куража да му подчиним действията си във всички сфери на живота си - и в дребните, и в значимите неща.
Дребните неща всъщност са най-важни. Например, когато ни се иска да кажем нещо, а не го правим, защото се боим, че то може да не се хареса на някого, мъжкото в нас не успява да изрази импулса на женското. Ако успеем да променим това, дори само един или два пъти, ще настъпи голяма промяна. Когато чувствате, че искате да кажете нещо, и имате смелостта да го направите, усещате прилив на сила. Това чувство е вслушването на мъжкия ви аспект в женския. Когато някой ви покани някъде, а на вас не ви се ходи, но отивате, защото трябва, това е пример за старата мъжественост, която изпълнява определено действие по причина, различна от подтика на женското начало. Но ако чувствате, че не ви се ходи и мъжкото ви его ви подкрепи, казвайки: „Не, сега не ми се ходи“, вие придобивате сила заради самия акт на доверие в себе си.
Като мъже и жени играем традиционните си роли със старите мъжки и женски енергии. Традиционната роля на мъжа е да бъде силен, да владее положението, да не дава воля на чувствата си, да бъде едва ли не като машина, без емоции и всъщност — потисник спрямо жените. Това е така поради факта, че той вътрешно потиска собственото си женско начало.
Някъде дълбоко в традиционния мъжкар звучи безпомощен, истеричен женски гласец, който отчаяно се мъчи да бъде чут. Такъв мъж обикновено привлича жени с ниско самочувствие, прилепчиви и нуждаещи се от внимание, или пък такива, които изразяват косвено силата си чрез манипулация - тип сладки момиченца, сексуални съблазнителки, хитруши или измамници.
Традиционната роля на жените е да бъдат емоционални и интуитивни, но неспособни да изявят себе си като действие в света. Ето защо стават манипулативни - тъй като не могат директно да упражнят силата си, те го правят косвено. Чувстват се безпомощни и зависими от мъжете.
От такава гледна точка всеки индивид проявява само половината от личността си и самото му съществуване зависи от другата половина. Но тъй като не можем да живеем пълноценно без пълния спектър от мъжки и женски енергии, се оказва, че всеки пол отчаяно се нуждае от другия, за да оцелее. В известен смисъл, това може да изглежда като съвършена подредба на нещата. Мъжете помагат на жените, жените помагат на мъжете. Има обаче един скрит проблем: ако като индивиди не се чувствате цялостни, ако ви се струва, че оцеляването ви зависи от някой друг, вие постоянно ще се страхувате да не изгубите този човек. Но дълбоко в себе си знаете, че човекът, който ви привлича, е огледало на самия вас. Не бива да сте прекалено зависими от другия, защото знаете, че всичко, което виждате в партньора си, го има и във вас. Разбирате, че причината за тези взаимоотношения е да научите повече за себе си и да задълбочите връзката си с вселената.
Вярвам, че всяка форма на интимни взаимоотношения - от традиционния до отворения брак или хомосексуалните и бисексуалните връзки,—е израз на опита на индивида да открие своето вътрешно равновесие между мъжко и женско начало. Вярвам, че откривайки баланса между мъжкото и женското в себе си като индивиди, ние можем да заявим на другия от позицията на целостта: „Аз съм пълноценно мъжко/женско човешко същество и ти отразяваш тази моя пълнота. Ти си огледало на целостта ми.“ А отразявайки се взаимно, можем да се учим един от друг.
Много жени като мен самата имат силно развита мъжка енергия, но я използват по начина на старата мъжественост. Преди време аз бях много интелектуална, много активна и се напрягах да нося на раменете си отговорностите на света. Имах и силно изразено женско начало, но не го поставях във водеща позиция. В интерес на истината, често го пренебрегвах. Защитавах нежните си уязвими чувства, изграждайки си здрава външна черупка. Трябваше да се науча да използвам тази своя мъжка енергия, за да се вслушвам, да се доверявам и да подкрепям женското си начало. Това позволява на женствеността да чувства сигурност и подкрепа, за да се изрази пълноценно. Аз се чувствам и изглеждам по- мека, по-възприемчива и по-уязвима, но в действителност така съм много по-силна.