Съседите му го наричаха „Призрака” и макар че малко се плашеха от него, със сигурност го уважаваха заради щедростта му. Кейлъб използва част от богатството си, за да построи училище и библиотека в градчето. В замяна, хората пазеха личното пространство на своя Йона и не му се натрапваха.
Кейлъб отведе Стратър в едно просторно помещение – напълно празно, с изключение на едно удобно разгъващо се кресло, сложено по средата. Платното с картините от представлението на Кейлъб обикаляше стените. Всеки, който седнеше на креслото можеше да се завърти и да види историята на „Живия Йона” от начало до край.
– Е, какво ще кажеш? – обърна се Кейлъб към своя приятел.
Стратър поклати глава.
– Почти ми се прииска отново да тръгна от град на град.
– Да поговорим за това на чаша вино – предложи Кейлъб.
– Опасявам се, че нямаме време – отвърна Стратър. – Нося ти съобщение от Нейтън Добс.
– Най-големият син на капитана?
– Точно така. Баща му умира и иска да те види.
– Умира! Това е невъзможно! Самият ти ми каза, че капитанът изглежда здрав и енергичен като млад бик.
– Това, което го е повалило, не е болест, Кейлъб. Станала е злополука в една от неговите фабрики. Някакъв стан паднал отгоре му и му потрошил ребрата.
От сбръчканото лице на Кейлъб изчезна и последната следа от цвят.
– Кога мога да го видя? – попита той.
– Трябва да тръгнем веднага – отвърна Стратър. – Не му остава много.
Кейлъб се надигна от креслото.
– Отивам да си взема палтото и шапката.
Пътят към имението на капитана се виеше край пристанището на Ню Бедфорд и се изкачваше по улица „Каунти“. На улицата и алеята пред огромната къща в неогръцки стил бяха спрели множество карети. Нейтън Добс – синът на капитана, посрещна Стратър и Кейлъб на вратата и им благодари сърдечно, че са дошли. Младежът бе висок и слаб – пълно копие на баща си на младини.
– Много съжалявам за баща ти! – обърна се Кейлъб към него. – Как е капитан Добс?
– Опасявам се, че не му остава много. Ще те заведа при него.
Просторната приемна и коридорът гъмжаха от десетте деца на капитана и безбройните му внуци. Щом Нейтън Добс прекрачи прага заедно със Стратър и странната фигура с качулката, в приемната се разнесе тих шепот. Нейтън помоли Стратър да се настани удобно и поведе Кейлъб към стаята на капитана.
Капитан Добс лежеше в леглото си, а до него стояха жена му и семейният им лекар. Те настояваха да затъмнят стаята на болния, за да не го дразни светлината, но Добс настоя пердетата да останат дръпнати, за да влиза слънце.
Сноп медени есенни лъчи падаха по грубото лице на капитана. Въпреки че лъвската му грива беше посребряла, чертите на лицето му бяха по-младежки, отколкото би се очаквало за на мъж, минал шейсетте. Погледът му обаче бе някак обърнат навътре – сякаш гледаше как смъртта се приближава. Съпругата на капитана и лекарят се оттеглиха, а Нейтън остана до вратата.
Добс видя Кейлъб и с мъка се усмихна.
– Благодаря ти, че дойде, Кейлъб – гласът, който някога ехтеше по палубата на кораба, се беше превърнал в дрезгав шепот.
Кейлъб свали качулката от лицето си.
– Казахте ми да не оспорвам капитанските заповеди.
– Aye! – изхъхри Добс. – Ще ти дам още един ценен съвет, младежо. Не си ври носа там, където не ти е работа. Опитах се да поправя един проклет стан, но не се дръпнах достатъчно бързо и виж на какво се натресох.
– Съжалявам за случилото се, капитане!
– Недей! Имам вярна съпруга, прекрасни деца и внуци, които ще продължат започнатото от мен.
– Бих искал да мога да кажа същото – отвърна Кейлъб с болка в гласа.
– Ти си се справил добре, Кейлъб. Знам всичко за твоята щедрост.
– Лесно е да си щедър, когато няма с кого да споделяш богатството си.
– Ти си го споделил със своите съграждани, а и чух за твоята прекрасна библиотека, посветена на Стария занаят.
– Аз не пуша и не пия, а книгите са единственият ми порок. Китоловството ми осигури живота, който имам сега. Затова събирам всяка книга, която е писана по въпроса.
Капитанът затвори очи и сякаш изгуби съзнание за миг, но след секунда клепачите му се отвориха.
– Имам нещо, което искам да споделя с теб.
Синът на капитана пристъпи напред и подаде на Кейлъб една махагонова кутия. Кейлъб отвори капака. Вътре лежеше книга. Младежът позна изтърканата синя корица.