Нещата на кораба не вървяха добре. Екипажът започваше да губи търпение. Беше рисковано да се върнат в пристанището за ремонт и зареждане с провизии. Някои моряци можеха да избягат и да отидат на друг, по-успешен кораб.
Лошият късмет застигна китоловната експедиция още в ясния есенен ден, в който чисто новият кораб напусна натовареното пристанище под възгласите на ликуващите изпращачи.
Добс беше объркан от обърналия се късмет на кораба. Никой друг плавателен съд не е бил по-добре подготвен за първото си плаване от „Принцес”. Добс беше опитен капитан, екипажът бе подбран внимателно, а чисто новите им харпуни бяха остри като бръснач.
Двеста и седемдесеттонният „Принцес” беше построен в една от най-добрите корабостроителници в Нов Бедфорд. Беше дълъг малко над трийсет метра и широк повече от девет, което даваше възможност в трюма му да се поберат три хиляди бурета с около трийсет и четири хиляди литра китово масло. Корабът беше построен от здраво дъбово дърво, което можеше да издържи и най-свирепите морски бури. Четири китоловни лодки висяха на дървени кранове, провесени над палубните перила. Повечето моряци гледаха с презрение на широките китоловни кораби с квадратни килове от Нова Англия, но грубият съд можеше да плава с години в тежки метеорологични условия, които биха надупчили с пробойни техните изящни съперници.
„Принцес” напусна пристана и силният попътен вятър изпъна големите квадратни платна на трите мачти. Кормчията насочи кораба на изток, където река Акушнет се вливаше в Атлантическия океан. Тласкан от постоянни ветрове, „Принцес” бързо измина разстоянието до Азорските острови. След кратка почивка във Фаял за зареждане с плодове, предпазващи от скорбут, корабът се насочи към най-южната точка на Африка и скоро заобиколи нос Добра надежда без произшествия.
През следващите седмици „Принцес” кръстосваше на зиг-заг Тихия океан, без да срещне нито един кит. Добс знаеше, че откриването на китове не е въпрос на късмет, а на добри познания по метеорология, както и на миграционните пътища на животните. Въпреки това, докато отчаяно оглеждаше пустия хоризонт, започна да се пита дали корабът не е прокълнат. Капитанът прогони опасната мисъл от главата си и тръгна към камбуза. Завари корабния готвач да почиства фурната.
– Изсвири някоя песен на цигулката! – заповяда му Добс.
С надеждата да повдигне духа на екипажа, капитанът беше наредил на готвача всеки ден по залез слънце да свири по някоя весела песен, но изглежда, че жизнерадостната музика само подчертаваше мрачното настроение на борда.
– Обикновено изчаквам слънцето да залезе – рече навъсено готвачът.
– Днес ще е различно, готвачо! Виж дали ще успееш да примамиш някой кит с твоята музика.
Готвачът остави парцала и неохотно разви плата, който пазеше очуканата от времето цигулка. Извади нежно инструмента, нагласи го под брадичката си, взе оръфания лък и засвири. От намусените погледи на екипажа той бе разбрал, че според тях, свиренето му прогонва китовете и всеки път, щом вземеше цигулката, се боеше, и то с основание, че някой може да я метне зад борда. Отгоре на всичко му бяха останали само две струни и репертоарът му беше доста ограничен – свиреше все едни и същи песни, които бяха втръснали на всички.
Щом готвачът засвири, капитанът нареди на старши помощника да го замести на квартердека. После се спусна по тесните стълби до каютата си, хвърли непромокаемата си шапката върху койката и седна зад писалището. За пореден път огледа картите. Вече бяха проверили всички обичайни места за лов на китове, но усилията им оставаха напразни. Облегна се на стола и затвори очи. Кратката му дрямка беше прекъсната от най-прекрасните думи, които не беше чувал от месеци.
– Показа се! – викаше някой. – Наистина се показа!
Клепачите на капитана се отвориха мигновено. Той скочи от стола като изстрелян с катапулт, грабна шапката си и на един дъх изкачи стълбите към палубата. Добс присви очи срещу яркото слънце и погледна към върха на главната мачта, която се извисяваше на трийсет метра. На трите мачти постоянно дежуряха наблюдатели, които се сменяха на всеки два часа.
– Къде е? – провикна се капитанът към наблюдателя на главната мачта.
– От дясната страна, сър! – посочи наблюдателят. – Ето! Изплува!
Огромна, подобна на чук, глава се издигна над водата на четиристотин метра от кораба и се скри отново сред фонтан от пръски. Кашалот!
Добс извика към кормчията да поеме курс към кита. Моряците се втурнаха към въжетата и с ловкостта на маймуни развиха платната.
Докато корабът се обръщаше бавно, втори наблюдател извика от върха на своята мачта.