Пелпс поклати глава с изумление.
– Невероятна гледка! Това е изумително, госпожо!
– Първоначално имаш чувството, че те хипнотизира, но с времето се свиква. Всъщност, това е кабинетът на доктор Кейн. Използвам го, докато го няма. Седнете и, моля, спрете да ме наричате „госпожо”. Това ме кара да се чувствам, сякаш съм на сто години. Предпочитам доктор Мичъл.
– За стогодишна изглеждате много добре, госпожо... Извинете, доктор Мичъл.
Луис отново трепна и усили лампите в стаята, за да може морските същества да се виждат по-малко и да не ги разсейват. Тя отвори един малък хладилник, извади две студени бутилки вода и подаде едната на Пелпс. След това седна зад бюро от пластмаса и хром, с поразително прост дизайн.
Пелпс си дръпна един стол.
– Искам да ви благодаря, че ми отделихте от ценното си време, доктор Мичъл. Сигурно имате много по-важна работа от това да говорите с един отегчителен стар охранител.
„Само ако знаеше“, помисли си Луис, но се усмихна вежливо на госта си.
– Как мога да ви помогна, господин Пелпс?
– Моята компания ме изпрати тук да проверя за пропуски в сигурността на подводната лаборатория.
Луис се зачуди що за идиот е изпратил Пелпс да ѝ губи времето. Тя се отпусна назад и посочи към прозрачния таван.
– Между нас и повърхността има деветдесет метра вода. Това е по-добра защита от всеки ров на замък. Горе патрулира кораб на вашата компания с тежковъоръжени охранители, подкрепяни, ако се наложи, от дежурни екипи на Американския флот. Каква по-голяма сигурност от това?
Пелпс сбръчка вежди.
– С цялото ми уважение, доктор Мичъл, първото нещо, което научаваш в този бизнес е, че на света не съществува охранителна система, в която да няма пропуски.
Луис не обърна внимание на снизходителния му тон.
– Добре тогава, да започнем с обиколка на лабораторията – каза тя, завъртя се на стола си и натисна едно копче на клавиатурата. Върху екрана на монитора се появи триизмерна диаграма, на която се виждаха няколко сфери, свързани помежду си с тръби.
– Лабораторията се състои от четири големи сфери, подредени във формата на диамант и свързани с овални коридори – започна Луис. – В момента се намираме на върха на административния отсек. Под нас са помещенията на служителите и столовата. – Тя придвижи курсора на мишката, за да покаже друга сфера. – В този отсек се намира контролната зала, както и някои лаборатории, и складове. В следващия се помещава малък ядрен реактор. Въздухът ни се осигурява чрез система за отделяне на кислород от водата. Имаме и резервни кислородни бутилки за аварийни случаи. Намираме се на няколкостотин метра от ръба на един подводен каньон.
Пелпс посочи към сферичната сграда в средата на квадрата.
– Оттук ли влязохме?
– Точно така – отвърна Луис. – Мини-подводниците, закрепени под преходния модул, се използват за събиране на материали от каньона, но могат да служат и при евакуация на лабораторията. Като крайна мярка разполагаме и със спасителни капсули. Въздушната капсула е свързана чрез подсилени коридори, които осигуряват достъп на служителите от всеки друг модул и спомагат за структурната здравина на комплекса.
– Ами четвъртият модул? – попита Пелпс.
– Тайна е.
– Колко души работят в комплекса?
– Съжалявам, и това е тайна. Не аз определям правилата.
– Няма проблем – отвърна Пелпс кимайки. – Това е едно изключително строително постижение.
– Имахме късмет, че Военноморският флот ни осигури това съоръжение. Първоначално лабораторията беше планирана като подводна обсерватория. Отделните компоненти бяха построени на сушата, оборудвани с всичко необходимо и докарани до тук от специални шлепове. Платформите им бяха захванати една за друга, целият комплекс беше сглобен и след това спуснат на дъното. За щастие, не сме на голяма дълбочина и морското дъно е сравнително равно. На това му се казва изпълнение до ключ. Комплексът не е предвиден да остане тук завинаги, затова въздушната му система е пригодена да му осигури отрицателна плаваемост. Може да бъде изваден и преместен на друго място.
Пелпс каза:
– Ако не ви затруднявам прекалено, бих искал да видя зоните, които не са с ограничен достъп.
Луис Мичъл се намръщи, като ясно показа, че не е особено доволна от тази молба. Тя вдигна слушалката на телефона и се свърза с контролната зала.
– Здравей, Франк! Ще отнеме повече време, отколкото очаквах. Нещо ново от Док? Не? Добре, ще поддържаме връзка.
Затвори слушалката с повече сила, отколкото беше нужно и се изправи.