– Еха! – възкликна Кейн. – Медуза аурелия!
Дзавала се усмихна на вълнението на Кейн. Не можеше да отрече красотата в плавните движения на медузата, макар създанието пред илюминатора да беше дълго само няколко сантиметра.
– За малко да се вържа, Док. Помислих, че си видял чудовището от Лох Нес – каза Дзавала.
– Това е много по-хубаво от Неси. Медузите са едни от най-възхитителните и сложни създания и на сушата, и в морето. Погледни как това ято риби светна като главната улица в Лас Вегас... Риби фенери... Хей – възкликна Кейн, – какво беше това?
– Да не си видял някоя русалка, Док? – попита Дзавала.
Кейн опря лице в илюминатора.
– Не съм сигурен какво видях – каза той, – но беше огромно!
Дзавала включи прожектора и зелена струя светлина прониза мрака.
– Изчезна – каза Кейн, – каквото и да е било.
– Бийб е забелязал голяма риба, за която помислил, че може да е китова акула – каза Кейн към камерата. – Допреди да се спусне с батисферата, неговите колеги учени не са вярвали, че е видял риба със светещи зъби и неонова кожа. Той им запушил устите, доказвайки, че бездната гъмжи от подобни загадъчни създания.
– Стават все по-странни – каза Дзавала, сочейки към себе си. – Местните, които плуват наоколо, навярно си мислят, че двамата с теб сме доста противни натрапници в техния квартал.
Гръмогласният смях на Кейн проехтя в батисферата.
– Извинявам се на всички, които ни слушат в момента. Не исках да ви оглушавам. Но съм съгласен с Джо – хората нямат право да бъдат там, където сме ние в момента. Налягането извън тази сфера е седемдесет килограма на квадратен сантиметър. Самите ние щяхме да приличаме на медузи, ако не ни предпазваше тази стоманена черупка... Погледни, още няколко риби фенери. Човече, прекрасни са! Виж, ето – опа!
Спускането на батисферата протичаше гладко и без отклонения, но изведнъж, докато Кейн говореше, силна вибрация премина през апарата. „Б3” първо се издигна, а после се спусна бавно. Кейн се озърна, сякаш очакваше морето да започне да нахлува през стените на сферата.
Дзавала се свърза с кораба-майка.
– Кърт, ако обичате, спрете да си играете на йо-йо с „Б3”!
Необичайно силно вълнение беше разклатило кораба и кабелът се беше отпуснал. Операторът на крана забеляза промяната и задейства мотора на лебедката.
– Съжалявам за подрусването – отвърна Остин. – Кабелът се беше отпуснал заради вълните и малко прибързахме с обтягането му.
– Нищо чудно, при тази дължина на кабела.
– След като повдигна темата, защо не проверите дълбокомера?
Дзавала погледна към екрана на монитора и тупна Кейн по рамото. Макс се обърна и видя пръстът на Дзавала да сочи към датчика.
Деветстотин двайсет и три метра.
Бяха надминали историческата дълбочина на оригиналната батисфера с шейсет сантиметра.
Челюстта на Макс увисна почти до адамовата му ябълка.
– Пристигнахме! – обяви той. – На повече от деветстотин метра сме!
– И почти не ви остана въже – добави Кърт Остин. – Дъното е само на петнайсет метра под вас.
Кейн плясна триумфално ръката на Джо Дзавала.
– Не мога да повярвам! – каза той. Лицето му сияеше от вълнение. – Бих искал да използвам случая да благодаря на безстрашните Уилям Бийб и Отис Бъртън – продължи той, – за мечтата, която ни завещаха. Това, което постигнахме днес, е признание за техния кураж... А сега ще започнем да фотографираме морското дъно, затова ще се изключим за няколко минути. Ще се свържем с вас, когато поемем към повърхността.
Дзавала и Кейн прекъснаха връзката, настаниха се до илюминаторите с фотоапарати в ръка и започнаха да снимат странните светещи създания, които светлините на батисферата бяха привлекли. След малко, Дзавала провери от колко време са на дъното и каза, че е време да поемат обратно към повърхността.
Кейн се ухили.
– Да тръгваме тогава! – каза той.
Дзавала се свърза по радиостанцията с Остин и му съобщи, че са готови да бъдат издърпани.
„Б3” се залюля леко, завибрира и после се заклати наляво-надясно.
– Малко ни друса тук долу, Кърт. Морето пак ли стана бурно? – попита Дзавала.
– Като огледало е. Вятърът утихна и вълните изчезнаха.
В този момент Кейн изкрещя:
– Джо, – ето я отново... чудовищната риба! – и заби показалеца си в илюминатора.
Една сянка премина близо до края на обсега на прожектора и зави към батисферата.
Дзавала притисна лицето си към илюминатора. Всеки косъм от косата му настръхна. В него се взираха три светещи очи.