Въпреки привидното си спокойствие, Остин знаеше, че с всяка изминала минута шансът да се издуят плавателните торби намалява. Батисферата разчита на батерии за светлина, но кислородът свършва бързо. Той изчака още няколко минути и после извика капитана. Време беше да спуснат робота.
Дистанционно управляемите апарати се бяха превърнали в основно средство за изследване на дълбините. Контролиран чрез въже, един от тези роботи може да се спусне надълбоко, да влезе и в най-тесните пространства и да предаде изображение, позволявайки на оператора да разгледа дъното, без да напуска кораба.
Капитанът беше избрал апарат със среден размер, приблизително с големината на стар скрин, който можеше да работи на дълбочина от хиляда и осемстотин метра. Двигателите насочваха апарата с изключителна точност. Той беше оборудван с две „ръце” за събиране на проби и няколко камери, едната от които предаваше цветен образ с високо качество.
Телескопичиятн гик на десния борд повдигна робота и го спусна в морето. Остин го наблюдаваше как потъва под кълбо от светлозелени мехурчета, повличайки въжето след себе си. Щом апаратът изчезна от очите му Карт влезе в контролния център на главната палуба.
Роботът предаваше образ, а пилотът, симпатична млада жена, в контролния център управляваше движението му със специална ръчка на конзола подобна на конзолите на детска видеоигра. Изображенията се прехвърляха на голям екран над конзолата. Посоката и скоростта на робота се отчитаха в горната част на екрана.
Роботът се движеше спираловидно надолу и за минути измина същото разстояние, което батисферата преодоля за няколко часа. Апаратът премина през ята риби и ги пръсна като листа, докато се спускаше към дълбините.
– Изравнявам го – обяви жената.
Тя намали ъгъла на гмуркане, подобно на самолет, който се готви да кацне. Двата прожектора осветиха кафеникавата дънна растителност, която приличаше на листа на спанак, полюшващи се от течението. Нямаше и следа от „Батисфера 3”.
Остин каза:
– Започни да претърсваш в диаметър от трийсет метра.
Роботът премина на около шест метра над водораслите. Приключи първия си трийсетметров курс и после се върна обратно. Скоростомерът показваше, че роботът се движи с пет възела.
Остин нервно свиваше и отпускаше юмруци. Зад гърба му се бяха събрали още членове на екипа, но никой не проронваше и дума.
Минаха още пет минути.
Апаратът методично се движеше напред-назад. На картината, която изпращаше, се виждаше все същият монотонен килим от кафеникаво-зелена растителност.
– Чакай! – каза внезапно Остин. – Завий наляво!
С едно натискане на ръчката, пилотът завъртя апарата, така че да застане перпендикулярно на първоначалната траектория. Двата прожектора осветиха пръски кал около ръба на един кратер. От центъра му се издигаше куполовидна форма. Ето защо „Б3” не беше изплувала. Плавателните торби на батисферата бяха заровени дълбоко в калта. Остин помоли пилота на апарата да изчисти калта от батисферата. Двигателите на робота вдигнаха плътен кафяв облак, но ефектът беше почти никакъв. Гъстата тиня продължаваше да покрива сферата.
Пилотът приземи робота на дъното и насочи прожекторите му към “Б3“. Кърт се взря в картината.
Опитваше се да си представи какво може да се направи, за да освободят батисферата от прегръдката на морето. В този момент в дясната част на монитора се появи сянка. Нещо се движеше. Замръзна неподвижно за секунда и после изчезна.
– Какво беше това? – попита пилотът.
Преди Остин да успее да разбере какво е това, екранът изгасна.
8
Дзавала лежеше на една страна. Дясната му ръка беше притисната отдолу, а лявата свита до гърдите. Върху краката му лежеше нещо меко и тежко. Без да обръща внимание на острата болка в ухото, той повдигна глава и зърна Кейн проснат по корем върху коленете му.
На слабата, захранвана от акумулатор лампа, Дзавала видя, че навсякъде из кабината има разхвърляни хартии, пликчета, дрехи, бутилки с вода, възглавници и други предмети. Дзавала се пресегна да вземе слушалките и ги постави на ушите си. Тишина. Пробва и слушалките на Кейн. Не се чуваше дори статичен шум.
Загубата на връзка беше нещо зловещо, но оптимистичната природа на Дзавала не му позволи да се отчае. Той размърда единия си крак, освободи стъпалото си и избута тялото на Кейн от другия си крак. Макс се претърколи по гръб и от устните му се отрони слаб стон.