– Прободи го!
Харпунджията опря коляно на борда на лодката, метна харпуна и шиповете му потънаха в кита на няколко сантиметра зад окото. Мъжът бързо грабна втория харпун и го заби на около трийсет сантиметра зад първия.
– Гребете! – изкрещя помощник-капитанът.
Греблата се потопиха във водата и лодката се върна няколко метра назад.
Разпенен фонтан излетя през ноздрата на животното. То вдигна огромната си опашка и я стовари със страхотна сила точно там, където само преди секунди беше лодката. Китът вдигна отново опашка, потопи главата си във водата и се гмурна. Кашалотът може да се спуска на дълбочина триста метра със скорост от двайсет и пет възела. Въжето светкавично излетя от качето. Един от моряците поля въжето с вода, за да го охлади, но въпреки това то запуши от триенето в кнехта.
Лодката летеше по гребените на вълните. Китоловците наричаха това „возене в шейна”. Моряците се провикваха радостно, но радостта им внезапно се изпари, когато лодката рязко спря. Явно китът отново излизаше на повърхността. Изведнъж огромният морски бозайник се подаде над вълните сред взрив от пяна и започна да се мята във водата като уловена с въдица пъстърва. После се гмурна отново към дълбините и се показа пак след двайсетина минути. Целият този ритуал се повтаряше отново и отново без животното да дава признаци на омаломощаване. При всяко ново изплуване моряците издърпваха въжето и скъсяваха разстоянието между лодката и ранения гигант. При последната поява на животното между него и моряците имаше не повече от трийсет метра.
Огромната глава на кита се обърна към мъчителите му. Помощник-капитанът видя гневния блясък в очите му и разбра, че животното се готви да напада. Той извика на харпунджията да се дръпне назад. Двамата мъже си размениха местата, като се препъваха в гребла, крака и въжета. Всичко това щеше да изглежда доста комично, ако не беше сериозността на ситуацията.
Помощник-капитанът грабна копието – дълъг, дървен прът, завършващ с изключително остър връх с формата на лъжица – и се изправи на носа. Приличаше на матадор, готов да промуши разярен бик. Мъжът очакваше животното да се обърне настрани, за да може да използва острите зъби на долната си челюст като ги напада.
Харпунджията завъртя румпела. Китът и лодката се разминаха само на няколко метра. Животното понечи да се обърне, но беше твърде бавно и за момент показа незащитената си страна. Помощник-капитанът не се бави, а заби с всичка сила копието в кита и започна да върти дръжката му, докато върхът не влезе на два метра в плътта на животното и не прободе сърцето му. Мъжът извика на моряците да сменят посоката на лодката, но беше твърде късно. В предсмъртен гърч, китът се обърна и захапа лодката по средата.
Паникьосаните моряци се препъваха един в друг, опитвайки се да избягат от острите му зъби. Китът разтресе лодката както куче кокал. После челюстите му се разтвориха, лодката се плъзна във водата, животното се отдалечи, а огромната му опашка плесна във водата. Гейзер от кървава пяна бликна от ноздрата му.
– Право в целта! – провикна се един от моряците.
Копието бе изпълнило своята смъртоносна задача. Китът се мята още около минута, преди да изчезне под повърхността. След него остана само едно огромно алено петно.
Моряците зарязаха греблата и трескаво се заеха да запушват пробойните с парчета от дрехите си. Въпреки усилията им обаче лодката едва се крепеше на повърхността.
Не след дълго тялото на мъртвият кит изплува на повърхността.
– Браво, момчета! – изрева помощник-капитанът. – Видяхме му сметката! Още една такава риба и ще се отправим към Ню Бедфорд, за да купим шоколадови бонбони за любимите си. – Той посочи приближаващият се „Принцес”. – Погледнете, момчета, старецът идва да ни прибере и да ни сложи да спим. Виждам, че всички са добре.
– Не всички – извика харпунджията с тревожен глас. – Кейлъб го няма!
Корабът пусна котва близо до тях и капитанът изпрати резервната лодка да ги прибере. Моряците внимателно огледаха водите наоколо, но от Кейлъб нямаше и следа. Скоро прекратиха безплодното търсене в окървавената вода и се отправиха към кораба.
– Къде е новакът? – попита капитанът, когато мокрият до кости екипаж се качи на борда на „Принцес”.
– Клетото момче падна зад борда, когато китът ни нападна – поклати глава един от моряците.
Очите на капитана потъмняха. Но смъртта е близък спътник на китоловците и Добс побърза да се заеме с по-належащи задачи. Той нареди на моряците да издърпат тялото на кита и да го разположат успоредно на десния борд на кораба. С няколко куки, моряците умело завъртяха трупа на мъртвото животно, а после с въжета го изправиха вертикално. Отрязаха главата и започнаха да нарязват китовата мас. С голяма желязна кука извадиха вътрешностите на кита и ги проснаха на палубата, за да ги претърсят за амбра – ценна съставка за парфюми, която се отделяше в стомаха на китовете.