– Какво стана снощи? – попита го Добс.
Кейлъб разказа, че след като капитанът изгубил съзнание, местните напуснали кораба, а после се върнали с дървени кофи, от които струяла бледа синя светлина. Островитяните минавали от моряк на моряк, но той не видял какво правят. После слезли от кораба. Не след дълго мъжете започнали да се събуждат. Капитанът помоли Кейлъб да го придружи до каютата. Седна зад писалишето и отвори бордовия дневник.
„Много странно” – започна капитанът. Въпреки че ръцете му все още трепереха, той описа всяка подробност, както си я спомняше. После се взря с копнеж в миниатюрния портрет на красивата си млада жена и приключи с едно единствено изречение: „Прибираме се”!
Феърхевън, Масачузетс, 1878 г.
Огромната френска къща с мансарда на последния етаж, наричана от местните „Къщата на духовете”, се извисяваше встрани от една закътана уличка зад стена от грамадни букове с тъмни листа. От двете страни на алеята към къщата стояха сякаш на пост избелели челюсти от кашалоти, поставени изправени, така че да образуват нещо като готическа арка.
В един топъл октомврийски ден под арката от китови кости стояха две момчета и събираха смелост да изтичат по алеята и да надникнат през прозорците на къщата. Нито едно от двете не се осмеляваше да направи първата крачка. Двете деца все още спореха кой да тръгне пръв, когато карета, теглена от лъскав черен кон, спря пред портата.
На капрата седеше едър мъж. Страховитият му външен вид не можеше да бъде скрит от скъпия кафеникав костюм и контешкото бомбе, които носеше. Грубите черти на лицето му се дължаха на твърдите кокалчета на съперниците му в платените боеве, с които си изкарваше хляба преди години. Времето не бе пощадило нито безформения му нос, нито приличните на карфиол уши и почти скритите от белезите очи.
Мъжът се наведе над юздите и погледна момчетата отвисоко.
– Какво дирите тук, младежи? – изръмжа той като стар питбул, на какъвто всъщност приличаше. – Предполагам, че не сте дошли с добро.
– Нищо – отвърна плахо едното момче, без да посмее да вдигне очи.
– Наистина ли? – попита подигравателно мъжът. – Е, на ваше място не бих се мотал тук. В тази къща живее зъл призрак.
– Видя ли? – каза другото момче. – Казах ти!
– Послушай приятеля си. Призракът е висок два метра, а ръцете му са като вили – каза мъжът с тайнствен глас. – Ноктите му могат да разрежат момченца като вас наполовина, само за да изсмуче вътрешностите ви. – Мъжът махна с камшика към къщата, а долната му челюст увисна от престорен ужас. – Той идва! Боже мой, той идва! Бягайте! Спасявайте се!
Момчетата побягнаха като подплашени зайци, а мъжът се разсмя на глас. После дръпна юздите и каретата изтрополя под портала от китови кости. Мъжът върза коня пред голямата къща, която приличаше на огромна сватбена торта с червена и жълта глазура. Тихото му кискане се чуваше, докато изкачваше стъпалата към верандата. Той спря пред вратата и удари по нея с месинговото чукче с формата на китова опашка.
Дочуха се стъпки. Един мъж отвори вратата и по бледото му лице пробегна усмивка.
– Стратър, каква прекрасна изненада – каза Кейлъб Най.
– И аз се радвам да те видя, Кейлъб. Отдавна мислех да намина, но нали знаеш как е...
– Разбира се – отвърна Кейлъб и се отдръпна, за да направи място на госта си да влезе. – Влизай, влизай!
През годините кожата на Кейлъб бе станала още по-бяла. Възрастта беше добавила бръчки върху лицето му, което и без това приличаше на пергамент, но въпреки преждевременното състаряване, той все още не беше изгубил младежката си усмивка и миловидна си енергичност, с която бе спечелил симпатиите на китоловците от екипажа.
Кейлъб поведе госта си към просторна библиотека, чиито стени от пода до тавана бяха покрити с рафтове с книги за китоловството. На малкото празни места висяха огромни, цветни плакати с един и същ мотив – мъж, попаднал в челюстите на кашалот.
Стратър се загледа в един особен зловещ плакат. Художникът не беше пестил червената боя, за да изобрази кръвта стичаща се от раните на животното и обагряща водата наоколо.
– Събрахме доста пари от това представление във Филаделфия.
Кейлъб кимна.
– Вечер след вечер непродадени оставаха само билети за правостоящи... И всичко това благодарение на твоя талант.