— Значи вие стреляхте?
— Вече беше вдигнал телефона, за да повика полицията!
— Тръгнали сте към кофите за боклук. Под предлог, че търсите някаква малка лъжичка, вие сте заровили револвера сред боклука. И кого срещнахте тогава?
Тя избълва:
— Оня глупак от първия етаж…
— И никого другиго?… А пък аз мислех, че е дошъл синът ви… Бил свършил вече парите…
— И какво от това?…
— Той не е идвал заради вас, а заради баща си, нали? Само че вие не сте могли да го оставите да стигне до неговия кабинет, където е щял да открие трупа му… И двамата сте стояли в двора… Какво казахте тогава на Роже?
— Казах му да си върви. Не можете да разберете душата на една майка.
— Значи той си е тръгнал… А мъжът ви се е върнал… Вие двамата изобщо не сте говорили за нищо… Нали така е било?… Мартен е мислел само за банкнотите. В края на краищата той просто е един добър човечец…
— Да, един много добър човечец! — повтори госпожа Мартен с неочаквана ярост. — Ха! Ха! Ха!… Ами аз?… Аз, която винаги съм била толкова нещастна…
— Мартен не знае кой е извършил убийството… Той си ляга да спи. Минава един ден, без да споменете дори дума за това… Обаче следващата нощ ставате през нощта, за да тършувате сред дрехите, които е съблякъл… Напразно търсите онези банкноти… Той ви вижда… Вие го питате… И тогава точно избухва онази гневна криза, която Матилда е чула зад вратата… Вие сте убили човека за нищо!… Този глупак Мартен вече е хвърлил банкнотите!… Цяло състояние, хвърлено в Сена, защото просто не му е стигал куражът!… А вие направо сте се поболели заради това… Вдигате температура… А пък Мартен, който изобщо не знае, че вие сте убили Куше, е отишъл да съобщи новината на Роже.
„Той е разбрал. Видял ви е там, в двора. Вие не сте го пуснали да мине. Той ви познава…“
„Той си мисли, че ви подозирам… Въобразява си, че ще го арестуват и ще го обвиняват… И не може да се защитава, без да обвини майка си…“
„Разбира се, той може би не е много симпатичен младеж… Но няма съмнение, че при неговия начин на живот все пак има известно извинение… Той е разочарован… Разочарован е от жените, с които спи, от наркотиците, от Монмартър, из който се мотае безцелно, и отгоре на всичко — от тази семейна драма, за чиито причини единствен се досеща.“
„И скача през прозореца!“
Мартен се беше облегнал до стената, скрил лице в свитите си ръце. Обаче жена му гледаше втренчено комисаря, като че само изчакваше удобния момент, за да се намеси в неговия разказ и на свой ред да премине в атака.
Тогава Мегре им показа писменото мнение на двамата адвокати.
— При последното ми посещение Мартен толкова силно се изплашва, че понечва да признае кражбата си… Да, но вие сте тук… Той ви вижда през открехнатата врата… Правите му енергични знаци и той млъква…
„Нали точно това му отваря най-после очите?… Той ви пита… Да, вие сте извършили убийството! И му изкрещявате това с пълен глас право в лицето! Убили сте заради него, за да поправите неговата грешка, заради онази ръкавица, оставена върху бюрото!… И тъй като сте извършили убийство, дори няма да наследите парите въпреки завещанието!… Ех, защо не беше Мартен истински мъж!…“
„Нека тогава да замине за чужбина… Всички ще решат, че той е виновен… Полицията няма да вдига шум, а вие ще отидете при него заедно с милионите…“
„Хайде, хайде, клети ми Мартен!…“
И Мегре толкова силно тупна клетия човечец по рамото, че замалко да го смачка. Говореше глухо, като изговаряше думите някак небрежно.
— Толкова много да направите за тези пари!… Смъртта на Куше… И Роже, който се хвърля през прозореца… А в последната минута да разберете, че няма да ги получите!… Предпочитате сама да приготвите багажа на Мартен… Добре подредени куфари… Бельо за месеци наред…
— Мълчете! — умолително каза Мартен.
Лудата изкрещя. Мегре отвори рязко вратата и старата Матилда замалко щеше да се стовари върху него! Тя побягна, уплашена от гласа на комисаря. За първи път наистина затвори вратата си и завъртя ключа в ключалката.
Мегре хвърли последен поглед в стаята. Мартен не смееше да се помръдне. А жена му, която седеше в леглото си, толкова слаба, че чак лопатките й стърчаха под нощницата, само следеше полицая с поглед.