„Коз купа!“
„Кварта майорна!“
Фернанд прекъсна разказа си.
— Ще пиете ли и вие една чашка кафе?
А миризмата на кафето изпълваше вече трите стаи.
— Аз, разбирате ли, не можех да им заговоря направо за Кажо. Казах им:
„Значи така, вие сте тук всяка вечер?“
„Така изглежда…“ — отговори съседът ми.
„И не сте чули нищо снощи?“
Мегре, свалил пардесюто и шапката си, бе открехнал прозореца и в стаята нахлу уличният шум. Фернанд продължи:
— Отговори ми, като ме изгледа особено:
„Я гледай!. Ти да не би да си развратница?“
Виждах, че се разпалваше. Както си играеше, ме галеше по коляното. И добави:
„Ние тука никога нищо не чуваме, разбираш ли? С изключение на Жозеф, който е видял каквото трябва.“
При тези думи прихнаха да се кикотят. Какво можех да сторя? Не смеех да отдръпна крака си.
„Пак пика! Терца майорна и белот!“
„Все пак голям чешит е!“ — каза тогава Жозеф, който пиеше грог.
Този, който ме галеше, се прокашля, преди да промърмори:
„Бих предпочел да се среща по-рядко с ченгетата. Разбирате ли?“
Мегре преживяваше тази сцена. Той почти можеше да наименува всяко лице. Знаеше, че съдържателят на бистрото държеше публичен дом в Авиньон. А високият брюнет сигурно беше собственикът на „Купидон“ в Безие и на заведение в Ним. Що се отнася до негъра, той влизаше в състава на един квартален джазов оркестър.
— Не споменаха ли някакво име? — попита Мегре Фернанд, която разбъркваше кафето си.
— Никакво име. Два-три пъти казаха „Нотариуса“. Помислих, че това е Кажо. Той наистина има вид на пропаднал нотариус.
Но чакайте! Не съм свършила! Не сте ли гладен? Трябва да беше три часът. Чуваше се как смъкваха ролетките на „Флория“. Моят съсед, който продължаваше да ми търка коляното, започна да ме нервира. Точно тогава вратата се отвори и влезе Кажо, като докосна периферията на шапката си, но без да поздрави компанията.
Никой не вдигна глава. Чувствуваше се, че всички го гледат изпод вежди. Съдържателят изтича зад тезгяха си.
„Дай ми шест пури и една кутия кибрит“ — каза Нотариуса.
Малкият Жозеф не помръдваше. Той се взираше в дъното на грога си. Кажо пък запали една пура, подреди останалите в джоба на сакото си, потърси банкнота в портфейла си. Муха да прехвръкнеше, щеше да се чуе.
Трябва да се каже, че мълчанието не го смущаваше. Той се обърна, погледна всички спокойно, хладно, после пак докосна шапката си и излезе.
Докато Фернанд топеше хляба си с масло в кафето, пижамата се бе разтворила и откриваше заострена гръд.
Тя трябва да беше на двадесет и седем или двадесет и осем години, но имаше тяло на малко момиченце и гърдите й бяха светлорозови, едва оформени.
— Не са казали нищо; а после? — попита Мегре, регулирайки неволно газения котлон, на който започваше да съска чайник с вода.
— Спогледаха се. Смигнаха си. Съдържателят се; върна на мястото си с въздишка.
— Това ли е всичко?
— Жозеф, който изглеждаше смутен, обясни: „Знаете ли, той не е горделив!“
Улица „Бланш“ в този час имаше почти провинциален вид. Чуваше се как отекват стъпките на конете, впрегнати в тежък фургон с бира.
— Другите се подсмихваха. Онзи, който ми стискаше крака, измърмори: „Вярно, той не е горделив! Ама е достатъчно хитър, за да ни вкара всички с двата крака. Казвам ви, че предпочитам да не ходи всеки ден в Дирекцията на полицията!“
Фернанд завърши разказа си, стараейки се да не забрави нищо.
— Веднага ли се прибра?
— Беше ми невъзможно.
Тези думи като че ли не се харесаха на Мегре.
— Е — побърза да добави тя, — не го доведох тук. По-добре да не показваш на тия хора, че имаш това-онова. Той ме пусна да си тръгна чак в 5 часа.
Тя стана и отиде до прозореца да подиша свеж въздух.
— А сега какво да правя?
Мегре се разхождаше замислен.
— Как се казва тоя твой клиент?
— Йожен. На табакерата му има два златни инициала: Й. Б.
— Искаш ли тази вечер да отидеш пак в „Табак Фонтен“?
— Ако е необходимо.
— Заеми се най-вече с тоя, който се нарича Жозеф, малкият, дето е съобщил на полицията.
— Той не ми обръщаше внимание.
— Не искам това от теб. Слушай добре всичко, което казва.
— А сега, ако позволите, ще трябва да се занимая с домакинството — рече Фернанд, връзвайки косата си с кърпа.
Стиснаха си ръцете. А когато се спущаше по стълбата, Мегре не подозираше, че още същата вечер в Монмартр ще има хайка, че полицаите ще се насочат специално към „Табак Фонтен“ и че ще откарат Фернанд в ареста.
А Кажо знаеше това.
— Искам да ви посоча половин дузина жени, които не отговарят на изискванията на закона — казваше той в същия момент на началника на нравствената полиция.