— Да, сър.
— Другото копие изпрати в заседателната зала на ръководния персонал в административната сграда на компанията. Оригиналите връщаш на мен. Побързай.
Брустър взе съобщенията и изхвърча от контролно-диспечерския център.
— Това е всичко, господа. Благодаря на всички за помощта. — Той замълча за миг. — Ако сред вас има религиозни, моля ви помолете дядо Господ да се погрижи за нашия Стратън и за всички хора на борда му. Благодаря. Милър, ела тук.
Диспечерите мълчаливо се върнаха по местата си. Джак Милър се приближи до Джонсън.
Джонсън преметна ръка през раменете му.
— Джак, попълни липсващите данни за Полет 52 и отбележи, че са били получени на обяд. Графата за очакваните в един часа данни ще оставиш празна, естествено.
Милър погледна едрия мъж, застанал до него.
— Ед… това няма да ни се размине.
— Разбира се, че ще се размине. Правя всичко това не само заради мен, но и заради теб и компанията. Натрупаха се поредица от пропуски и недоглеждания и няма да загубим нищо, ако се опитаме да ги потулим. Ако не го сторим, ти, аз, Евънс, Брустър и още десетина произволно избрани жертвени агнеца ще бъдат изритани от компанията. След това ще ни разследват от Федералното управление на авиацията и може дори да ни обвинят в нещо. Току-виж се наложило хубавата ти съпруга да пече курабийки за всички ни и в неделните дни да ни ги носи в затвора Сан Куентин. Би могла да води и децата, ако иска.
Милър кимна. Понечи да се отдалечи, но Джонсън го стисна за рамото и го задържа.
— Момчетата с нас ли са? — попита. Милър кимна отново.
— Не ни е за пръв път да прикриваме пропуските си.
Джонсън се усмихна.
— Винаги съм знаел, че вие, копелета, ме лъжете и се прикривате един друг. Сега трябва да излъжете заради мен. А също и заради вас, разбира се. Отивай да впишеш данните.
Милър се отдалечи.
Джонсън бързо се върна в комуникационната зала. Погледна Метц, който гледаше надолу към голямата книга.
— Знаеш ли, Уейн, колкото повече размишлявам, толкова по-силно става убеждението ми, че онзи Стратън трябва да падне в океана.
Метц го изгледа насмешливо.
— Мислех, че вече сме се споразумели по този въпрос.
— Само по принцип. Всичко, което направих до момента, си е в стандартната процедура за подобни случаи. Не съм допуснал никаква грешка. Само едно малко забавяне.
— Каза на всички, че самолетът е паднал.
— Нима? Казах им, че сме загубили връзка със самолета. Не виждаш никакви нови съобщения, нали? — Той се обърна и погледна към контролно-диспечерския център. — Всъщност моята вина в цялата тази бъркотия е незначителна. Онези идиоти ей там оплескаха всичко. Службата за контрол на полетите също не е действала особено експедитивно.
— Всички те ни осигуриха възможност да изпълним замисъла си.
Джонсън кимна.
— Единственият човек, който наистина би могъл да свидетелства за действията, предприети от нас до момента ,е Бери.
— А той пътува за насам.
— Зная. Господи, така ми се иска този самолет да се разбие от само себе си — заяви Джонсън.
— И вероятно ще стане точно така. Право тук, в Сан Франциско. Длъжен си да го свалиш над океана.
— Зная.
Метц седна пред компютъра на системата за връзка.
— Виж, Ед, зная, че ти е трудно — това, което правиш в момента, противоречи на всичките ти инстинкти. Но, повярвай ми, няма друг начин. Направи онова, което трябва. Ако от това ще ти стане по-леко, аз съм готов да напиша съобщението до Бери.
Джонсън се разсмя.
— Тъпо копеле такова! Какво значение има кой ще напише съобщението? Хората не се различават един от друг по чувството на вина, което изпитват, а по куража си. Махай се от този стол.
Метц бързо освободи стола пред компютъра.
Джонсън седна. Погледна към диспечерския център от другата страна на стъклената стена. Няколко глави се наведоха или се извърнаха настрани.
— Те си мислят, че продължавам опитите да се свържа с Полет 52.
— Какво ще му кажеш да направи?
— Не познавам добре пилотската кабина, но има няколко неща, които зная със сигурност. Достатъчно пъти съм летял като наблюдаващ контрольор и съм изслушал достатъчно уроци от пилотите, за да зная кое точно крие опасности и може да свали самолет. Книгата, която разлиствах преди малко, е пилотският наръчник за екипажите на Стратън.
Метц кимна с разбиране.
— Някакви идеи?
— Няколко. Опитвам се да ги избистря. Но те са доста коварни. — Той погледна часовника си. — Заседанието в заседателната зала ще започне след малко. Присъстващите ще предъвкват въпросните разпечатки, ще се оплакват и ще се тюхкат едно петнадесет, а може би дори тридесет минути. После ще ми позвънят тук.