Бери се заигра с контролните уреди на радара. Ако можеше да разгадае картината, която виждаше на екрана, може би щеше да успее да намери някаква пролука в тъмната стена от облаци пред тях.
Крендъл си припомняше бурите, които бе преживяла на други самолети. Стратън 797 летеше много високо и това бе предимството на полетите в стратосферата.
— Не можем ли да се изкачим над облаците? Бери погледна причернялото небе.
— Не и с този самолет. Няма да издържи на въздушното налягане. — Погледна кислородната маска, която висеше край стола му. Ако се изкачат на не повече от тридесет хиляди фута, кислородните маски щяха да са им достатъчни, за да дишат. Но дали щяха да се издигнат над буреносния фронт? Не можеше да даде категоричен отговор, но предполагаше, че тази височина няма да е достатъчна. Освен това резервоарите с кислород сигурно вече бяха празни, а той не знаеше дали има резервен резервоар на борда.
Крендъл сякаш четеше мислите му.
— Може някъде да има неизползвана кислородна бутилка.
— Може. Но смяташ ли, че трябва да накараме онези хора отзад да преживеят още веднъж същия кошмар? Не трябва ли все някъде да теглим чертата?
— Не, и ако става дума за живота ни.
— Онези хора не са мъртви, а ние не знаем дали с времето състоянието им няма да се подобри. А дори и да не се оправят… Освен това, ако искаме да наберем достатъчно височина, за да се издигнем над лошото време, самолетът трябва да се изкачва спираловидно нагоре. Точно в този момент бих предпочел да не подлагам уменията си на подобно изпитание. Пък и при една такава маневра ще изгорим огромно количество гориво.
— Значи смяташ, че нямаме друг избор и трябва да минем през бурята.
— Не съм сигурен. Другите възможности изглеждат по-добри в краткосрочен план, но аз все си мисля за калифорнийското крайбрежие.
— Аз също. — Тя се поколеба, а после попита: — Дупките в корпуса… самолетът ще може ли?…
— Не мисля, че ще се разпадне. — Той обаче не можеше да знае със сигурност дали структурата не е отслабена и дали има прекъснати лонжерони. И абсолютно здрави самолети са били повреждани по време на силни бури. — Крилата ще поемат най-голямото натоварване. А те изглеждат здрави.
Крендъл кимна. В гласа на Джон Бери, в поведението му имаше нещо, което й вдъхваше спокойствие и кураж. Повечето пилоти притежават тази способност да превръщат дори и най-лошите новини в рутинни съобщения. И въпреки това Шарън чувстваше, че има още нещо, което го безпокои.
— Ако смяташ, че самолетът ще може да издържи, значи и аз ще мога.
Бери реши, че трябва да бъде абсолютно откровен. Ставаше дума и за нейния живот и тя имаше право да знае какво би могло да се случи.
— Виж, Шарън, главният проблем не е самолетът. Ако турбулентността стане прекалено силна — а като гледам тези облаци, нямам основания да мисля, че това ще ни се размине — тогава автопилотът може да изключи. Което означава, че ще се наложи аз да пилотирам самолета. Исусе, трима опитни пилоти, управляващи напълно здрав самолет, срещат сериозни затруднения при такава буря. Ще трябва да мисля за дроселите, за височината и наклона на самолета… та аз не съм пилотирал тази машина дори и в хубаво време. Може да загубя контрол върху самолета и той ще полети… — Внезапно му се прииска да завие и да избягат далеч от черната стена, извисила се заплашително пред тях… пък дори и това да означава, че ще трябва да приводни самолета в океана. Всичко беше за предпочитане пред кошмара, който ги очакваше в разгара на приближаващата буря. Той се обърна към Шарън. — Искаш ли да завием? Можем да избягаме от бурята, но вероятно ще останем без гориво, преди да стигнем до суша.
Крендъл обмисли възможностите: Да избягат от бурята с ясното съзнание, че с всяка изминала минута се отдалечават от брега. После да кацнат в океана. И, ако случайно преживеят кацането, да се оставят на милостта на океана, заобиколени може би от други, носещи се по повърхността му пътници… Другата възможност бе да преминат през бурята. Щяха или да оживеят, или да загинат — средно положение нямаше. Тя погледна облаците. Някъде от другата страна на черната завеса пак грееше слънце, а зад хоризонта се простираше бреговата линия на Америка. Там искаха да отидат и точно това щяха да направят. Обзе я странно спокойствие. Шарън осъзна, че по един или друг начин дългото им изпитание приближава към края си.
— Мисля, че трябва да продължим по сегашния си курс.
Бери кимна. Той също изпитваше потребност да премери сили с бурята. За пръв път от час насам помисли за съпругата и децата си. Сети се също и за работата си, както и за своя работодател. Даде си сметка, че най-лошото нещо, което можеше да му се случи, бе да оцелее, за да продължи живота си постарому. Кой знае защо вярваше, че предстоящото изпитание в окото на бурята ще го пречисти и дори ще го покръсти отново. Крендъл се обади.