Бери се отнесе скептично към вероятността да намерят истински пилот, който знае да управлява този Стратън.
— Пътниците са опасни.
— Аз също. Имам черен колан по джудо и карате.
Освен това, предполагам, че движенията им не са много координирани.
— Но долу има триста души.
Крендъл се извърна на мястото си.
— Не отивай, Барбара.
— Ако положението наистина е толкова сериозно, ще се върна.
Бери я погледна.
— Не мога да позволя на Стейн да тръгне с вас. Трябва да остане край стълбището, за да не позволи на пътниците да се качват тук горе при нас.
— Не съм молила за компания.
Бери кимна.
— Добре тогава. Обаждайте се по телефона на всеки няколко минути. Ако не се обадите… ами, ако можем, ще слезем да ви потърсим.
— Добре. — Тя бързо излезе от кабината. Бери се обърна към Шарън Крендъл.
— Много смела жена.
— Много по-смела, отколкото предполагате. Знае джудо и карате колкото и аз. Опитва се да се реваншира заради припадъка. Но там отзад наистина пътуват двама от пилотите на компанията. И двете разговаряхме с тях. Моля се на Бога да са добре.
— И аз.
Опита се да си представи Дженифър да върши нещо, подтиквана от безкористни и благородни подбуди. Едва не се изсмя. Господи, ако само успееше да се върне у дома, за да й каже какво мисли за нея.
Крендъл взе микрофона на втория пилот и го хвана непохватно.
— Използвала съм го няколко пъти. — Тя натисна бутона. — До контролно-диспечерския център на Транс-Юнайтид. Тук Полет 52 на Транс-Юнайтид. Чувате ли ме? Край.
Двамата зачакаха отговор в смълчаната кабина. Бери я погледна как седи с леко наклонена глава в очакване говорителят да оживее както преди.
— Забрави! — рече й.
Тя остави микрофона.
Минутите неумолимо летяха. Внезапно иззвъня вътрешният телефон. Шарън Крендъл грабна слушалката от конзолата.
— Барбара! — Заслуша се. — Добре. И внимавай. Обаждай се на всеки три минути. Късмет! — Затвори телефона и се обърна към Бери. — Пилотите. И двамата са мъртви. — После додаде: — Самолетът е ваш, господин Бери.
— Благодаря.
Крендъл си спомни одобрените от правителството процедури при подобни ситуации. Технически погледнато самолетът беше под нейно ръководство. Всъщност Барбара Йоширо бе най-старшият оцелял член на екипажа. Но какво значение имаше това? Барбара ли ще управлява самолета? Или Шарън? Беше невъзможно. Пълен абсурд.
Бери се опита да прикрие чувствата си.
— Добре. Хайде да поговорим за тази кабина. Има ли например някакво друго устройство за подаване на сигнал за помощ? Ето… какво е това?
Тя погледна червения бутон, посочен от Бери, и поклати глава.
— Не зная.
Бери реши да я остави на спокойствие и да й даде възможност да помисли. Мислено раздели кабината на шест зони и започна бавно да изследва тази, която се намираше долу, вляво от него. Огледа внимателно всяко копче, бутон и индикатор. Знаеше за какво се използват някои от тях, но повечето му бяха абсолютно непознати. Започна да запаметява местоположението на различните прибори и контролни механизми.
— А какво ще кажеш за компютърната видеосистема? — изведнъж попита тя.
— Какво?
— Компютърната система за връзка. Опита ли с нея?
— За какво говориш.
— За компютърната видеовръзка. Ето това нещо.
— Тя посочи една клавиатура, монтирана между седалките на пилотите, малко под радиопредавателите. — Виждала съм членовете на екипажа да я използват често. Пишат на клавиатурата. И получават съобщения в отговор. — Тя посочи един малък видеоекран, разположен централно в долната част на панела. — Чрез тази система се свързват с контролно-диспечерския център в Сан Франциско.
Бери се загледа в устройството. Беше го забелязал и по-рано, но бе решил, че това е още едно от многото неизвестни за него нововъведения. Предположил бе, че екранът е някакъв радар. Сега изведнъж му просветна. Беше чел за тази система — начин за дискретна електронна връзка със самолетите на компанията. Повечето авиокомпании я използваха, за да общуват с екипажите си, без да прибягват до общите радиочестоти. Обърна се към Шарън.
— Знаеш ли да работиш с това?
— Не. Но мисля, че те просто пишеха, използвайки клавиатурата. — В гласа й се прокрадна вълнение. — Давай. Нямаме какво да губим. Когато светне зелената лампичка, тогава системата е включена. Ето. Тази лампичка трябва да свети зелено.