— Това е абсурдно.
Слоун продължи.
— Би могъл да падне и върху някой кораб. Вярно е, че не съществува подобен прецедент, но според мен е повече от очевидно, че сме длъжни да заповядаме този изоставен самолет да бъде унищожен. Трябва да действаме съгласно изискванията на флота. Веднага. Той представлява заплаха за навигацията — повтори Слоун с надеждата, че познатата терминология ще предизвика някаква реакция у контраадмирала.
Хенингс не отговори, но по набръчканото му лице проблесна някакъв спомен. Мислите му го върнаха към инцидент, който бе обсъждан надълго и нашироко във Военноморската академия. Случил се бе в началото на Втората световна война. Един кораб, Дейвис, участвал в изваждането от водата на екипажа на силно повредения ескадрен миноносец Мърсър. Миноносецът бил улучен и горял в пламъци, но продължавал да се държи над водата. Японците изпратили един кръстосвач и два миноносеца срещу него. Флотското командване не можело да допусне японците да пленят цял американски кораб, напълно оборудван с карти, диаграми, шифри, нови оръжия и кодиращи устройства. Капитанът на Дейвис, Джон Билингс, знаел, че на борда на Мърсър има ранени и затрупани моряци. Спасилите се докладвали, че командирът на Мърсър, капитан Барлет, съвипускник на Билингс, бил все още на борда на миноносеца. Твърдеше се, че капитан Билингс се обърнал към един от подчинените си офицери и без всякакво колебание заповядал: Потопете Мърсър.
Но това се е случило по време на война, помисли си Хенингс. Сегашният случай бе съвършено различен. И въпреки това… те бяха в състояние на война, или поне можеха да бъдат въвлечени в такава някой ден — противно на онова, което обещаваха онези глупаци в Конгреса с техните политически правилни решения. Самолетът Стратън можеше да бъде изваден, ако бъде забелязан във въздуха, засечен на нечий радар или пък ако падне в близост до някой кораб. Ако това се случи, причината за неговите поражения ще бъде установена веднага. А това щеше да насочи погледите към Нимитц. Хенингс разбираше, че глупотевините на Слоун за заплахата за корабоплаването целяха предотвратяването именно на такъв обрат.
Обвиняването на Нимитц за катастрофата ще предизвика нечуван скандал. Мръсните ризи на Америка ще бъдат извадени на показ. Флотът ще бъде подложен на разследвания, репутацията му ще бъде опетнена от скандали, шумът около случилото се ще окаже пагубно въздействие върху него. Инцидентът още повече ще отслаби Военноморския флот на Съединените щати, и то в момент, в който неговото безсилие и бездруго вече бе взело ужасяващи размери.
Хенингс прекрасно знаеше как ще реагират от Обединеното командване, ако всичко това се случи. Защо онези кучи синове Хенингс и Слоун просто не са свалили проклетото нещо от небето? Те самите никога не биха издали подобна заповед, но очакваха от подчинените си да го сторят. Някой трябваше да свърши мръсната работа и да предпази хората на върха. Да запази отбранителната способност на страната и жизнеспособността на армията.
Слоун реши, че е чакал достатъчно.
— Адмирале?
Хенингс го погледна. Ако не изпитваше толкова силна лична неприязън към Слоун — ако предложението бе дошло от друг, по-достоен офицер — Хенингс щеше по-лесно да се съгласи. Той се изкашля.
— Нека им дадем още десет минути.
— Пет.
— Седем.
Слоун протегна ръка и нагласи часовника на седем минути. Натисна бутона и отброяването започна.
Хенингс кимна. Капитан трети ранг Слоун не беше човек, който хаби време и думи напразно.
— Можете ли да сте сигурен, че Матос ще…
— Съвсем скоро ще разберем. Но ще бъда силно изненадан, ако и той вече не е достигнал до същите заключения. Познавам и разбирам Матос по-добре отколкото той разбира сам себе си, макар че почти не съм разговарял с него. Матос иска да бъде част от екипа. — Той седна и започна да пише. — Опитвам се да нахвърлям заповедта, която ще му прочетем, и бих искал да ми помогнете. Много е важно какво ще кажем и как ще го кажем.
— Е, капитане, щом успяхте да убедите мен, ще можете да се справите и с този пилот. Нямате нужда от моята помощ.
Рандолф Хенингс обърна гръб на Слоун и отново вдигна черната щора на прозореца. Загледа се в океана. Зачуди се по каква ирония на съдбата беше въвлечен в подобна бъркотия на тази възраст. Добрите години, изживени честно и почтено, губеха целия си смисъл, когато човек се сблъска с нещо такова. Помисли си за свръхзвуковия Стратън. Колко човека имаше на борда му? Триста? Те сигурно вече бяха мъртви. Но близките им никога нямаше да научат какво се е случило с тях. Рандолф Хенингс ги бе осъдил да останат без гроб. Те щяха да отидат на дъното на океана, където вече лежаха много от приятелите му.