И където би искал да легне и той.
Джери Брустър се мотаеше в малката комуникационна зала на контролно-диспечерския център на Транс-Юнайтид в Сан Франциско. Чакаше да приключи отпечатването на картата за метеорологичните условия над Тихия океан. Работата в тази зала бе единствената част от задълженията му, която той наистина мразеше. Светлината бе твърде силна, шумовете прекалено високи, а в спарения въздух тегнеше острата и задушлива миризма на химикалите, с които работеха цветните копирни машини.
Новата карта най-после бе отпечатана. Брустър нетърпеливо я чакаше да изсъхне, за да може да я извади от машината. Джак Милър бе поискал справка за температурите на надморското равнище и Брустър искаше да му предостави данните преди да отиде на обяд. Всеки път, когато Милър поискаше нещо, Брустър зарязваше всичко друго и се заемаше с молбата на Милър. Брустър харесваше стария ветеран; Милър винаги бе готов да му помогне със съвети и опит.
Брустър протегна ръка, внимателно издърпа току-що отпечатаната карта и я вдигна пред себе си. Тръгна към вратата, хванал картата с два пръста, за да е сигурен, че няма да размаже все още влажното цветно мастило. Зад него иззвъня звънец. Звукът идваше от далечния ъгъл и се извисяваше над останалите шумове в залата. Брустър спря. Разпозна сигналния звънец на системата за компютърна видеовръзка. Ослуша се. На екрана се появи ново съобщение и дори и от разстоянието, на което се намираше, той забеляза, че то е необичайно кратко — само няколко букви или цифри. Брустър знаеше какво означава това. Поредната повреда. Допълнителна галиматия. Очевидно бяха получили част от нечие съобщение. Той остана на мястото си в очакване на ново съобщение върху екрана.
След като Транс-Юнайтид похарчи цяло състояние, за да оборудва всичките си самолети с това чудо на електрониката, новата компютърна комуникационна мрежа все още бе подвластна на някои технически затруднения. Брустър им викаше издънки. Неразбираеми съобщения. Фрази и букви, които се повтаряха екран след екран. Разместени или обърнати обратно колони от данни. Положението щеше да бъде почти смешно, ако не се налагаше постоянно да викат инженерите по поддръжката, за да ремонтират проклетото нещо. За щастие системата се използваше само за рутинни и несъществени съобщения — проблеми с храната, уточняване графика на екипажите, съобщаване на възможните полети за връзка в помощ на пасажерите, осъвременяване на данните за метеорологичните условия и маршрута на даден полет. Когато беше в изправност, системата им вършеше добра работа, а когато не работеше, просто забравяха за нея. Брустър реши да не й обръща повече внимание.
Направи крачка към вратата. Химикалите във въздуха дразнеха носа и очите му. Искаше му се час по-скоро да се махне от тези дразнители и да влезе в диспечерския център, където въздухът беше по-чист. Отвори вратата, но се поколеба. В задълженията му влизаха и съобщенията, получавани чрез компютърната мрежа. Добре де, по дяволите! Той затръшна вратата, прекоси залата и застана пред екрана. Прочете съобщението върху него.
SOS
И това беше всичко. Нищо повече. Нямаше идентификационен код, нито пък адрес. Брустър бе озадачен и ядосан. Какво, по дяволите, е това? Лудория? Шега? Нито един пилот в света не би изпратил сигнал SOS. Той бе твърде архаичен. Използването му датираше от времето на първите параходи. Подаването на подобен сигнал можеше да се сравни само с доклад за изнасилване, звучащ като Девица в беда. Как би могъл някой да погледне сериозно на подобно съобщение?
Брустър нави на руло картата и я пъхна под мишница. Загледа се в машината пред себе си. Не, всеки пилот в беда би изпратил сигнал за помощ по специалния канал за чрезвичайни произшествия чрез една от четирите радиостанции на борда на самолета му. Не би изпратил този допотопен зов за помощ по тази електронна играчка. А и дори да се бе случило невъзможното и всичките четири радиопредавателя да са излезли от строя, то пилотът, прибягнал до компютърната връзка, щеше да изпрати подробно съобщение, придружено от идентификационния му код. Значи, това, което виждаше, беше или резултат от повреда в системата, или изразяваше представата на някой от пилотите за шега. Много лоша шега. А този пилот знаеше, че шегата му няма да стигне по-далеч от комуникационната зала на Транс-Юнайтид.
Брустър си даде сметка, че той е обект на тази шега, и това го разгневи. Натисна бутона за отпечатване, направи разпечатка на съобщението и я взе в ръка.