Шарън Крендъл се присегна и сграбчи ръката на Бери.
КОИ СТЕ ВИЕ?
Бери едва не скочи от мястото си.
— Кои сме ние? — изрева той. После се изсмя. — Ще им кажа кои сме, по дяволите! — Постави пръсти на клавиатурата. — Кой е номерът на шибания ни полет?
— Петдесет и две. Полет петдесет и две. Побързай! За Бога, не им позволявай да ни изоставят! — Очите на Шарън Крендъл за пръв път се напълниха със сълзи и тя изхлипа тихичко. Загледа се в Джон Бери, който пишеше съобщението с разтреперани ръце.
— Исусе Христе! — Джери Брустър се наведе над екрана, върху който започна изписването на съобщението.
ОТ ПОЛЕТ 52: КРИТИЧНО ПОЛОЖЕНИЕ. МЕЙДЕЙ. САМОЛЕТЪТ ПОВРЕДЕН. РАДИОПРЕДАВАТЕЛИТЕ ИЗВЪН СТРОЯ. НАМИРАМЕ СЕ НАД ТИХИЯ ОКЕАН. ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОМОЩ.
Брустър натисна бутона за отпечатване на съобщението, после откъсна листа с разпечатката и се взря в него. Сърцето му биеше силно, умът му трескаво препускаше в различни посоки. Бързо тръгна към вратата, но рязко спря и се върна при компютъра. Знаеше, че хората на борда на онзи самолет очакват незабавен отговор. Всеки човек на тяхно място би бил нетърпелив. С омекнали от напрежението пръсти той написа кратък отговор.
ДО ПОЛЕТ 52: СИГНАЛЪТ ЗА ПОМОЩ ПРИЕТ. ОСТАНЕТЕ НА ТОЗИ КАНАЛ.
Джери натисна бутона за изпращане на съобщението и се помоли проклетата машина да не откаже отново. Видя съобщението си изписано на екрана и се затича към вратата.
Джери влетя в обширната зала на контролно-диспечерския център и извика:
— Запазете тишина! Чуйте че! Полет 52 е в опасност!
Развълнуваният му глас надделя над монотонните шумове в претъпканото помещение. Всички гласове утихнаха веднага. В залата се чуваше единствено звъненето на някакъв телефон.
Джак Милър скочи от стола си, който се търкулна назад и се блъсна в бюрото зад това на Милър.
— Какво се е случило? — Бързо тръгна към Брустър.
Брустър трескаво размаха листа със съобщението.
— Ето! От компютърната система.
Милър грабна листа и го прегледа набързо. Изкашля се и го прочете на висок, пресекващ на моменти глас.
— Мейдей… Самолетът повреден… Радиостанциите извън строя…
Милър не беше особено изненадан. Дълбоко в себе си вече бе почувствал, че с всяка изминала минута закъснението, регистрирано от екипажа на Полет 52, придобива все по-зловещ смисъл. И въпреки това той непрекъснато бе отлагал провеждането на разговора, който щеше да им помогне да си изяснят положението. Желанието му да отхвърли неприятните мисли и да приеме, че всичко е наред, беше съвсем естествено.
Развълнуваният шепот на диспечерите в залата прерасна в разпокъсани въпроси и възклицания, произнесени на висок, изпълнен с изумление глас.
Милър се обърна към Брустър.
— Отговори ли?
— Да. Да. Информирах ги, че сме получили сигнала. Инструктирах ги да останат на същата честота.
— Добре. Добре. Така. Добре.
Милър огледа залата. Погледите на всички бяха насочени към него. Той беше старши диспечер. Освен това отговаряше за Полет 52. И в двата случая отговорността беше изцяло негова. Така пишеше в наръчника. Само че нещата никога не протичаха според правилата и указанията. Поради някаква причина този сигнал за помощ бе изпратен по компютърната система, а не чрез каналите, които се използват в подобни ситуации. И сега Милър не беше съвсем сигурен какъв трябва да бъде следващият му ход.
Помощник-диспечерът Денис Евънс заговори със спокоен, монотонен глас, който достигна до Милър въпреки шума в залата.
— По-добре да съобщим на някого. Колкото е възможно по-бързо.
Милър се намръщи. Обикновено гледаше на Евънс като на досаден трън в петата, но този път той имаше право.
— Добре, Денис — рязко рече Милър. — Ти информирай инстанциите. Използвай инструкцията за чрезвичайни произшествия. Обади се на всички, упоменати в списъка. Кажи им… — Милър погледна листа, който потрепваше в нестабилната му ръка. Знаеше, че от този момент нататък трябва да са много внимателни. Хиляди хора — като се почне с шефовете им в Транс-Юнайтид и се стигне до правителствените чиновници и журналистите — щяха да разглеждат под лупа и да критикуват всеки техен ход и всяко взето решение. Джак Милър и диспечерската служба изведнъж щяха да се озоват в светлината на прожекторите. Той погледна Евънс. — Информирай всички, на които се обаждаш, че все още не знаем какъв точно е проблемът на Полет 52. Съобщи им само онова, което ни е известно. Полет 52 е изпратил сигнал за помощ по компютърната система. Съобщават за повреда на самолета. Нуждаят се от помощ. Все още обаче са в състояние да предават, което означава, че положението може да не е чак толкова лошо. — Той замълча и огледа хората в залата. — Капитан Стюарт е изключителен пилот.