Бери сам се убеди, че наблюденията на Барбара Йоширо бяха верни — пътниците се възстановяваха. Физически. В умствено отношение ставаха само по-любопитни. Хората започваха да мислят, но в главите им се раждаха лоши идеи. Тъмни. И опасни.
На Бери му хрумна, че самолетът представлява затворена система — като яйце. Ако се пробие с игла черупката на оплодено яйце, зародишът няма да оцелее. Ако пък случайно оживее, той ще бъде увреден по жесток и необратим начин. Представи си техния самолет, кацнал спокойно на някое летище — единственото доказателство, че нещо с него не е наред, са дупките от двете страни на корпуса му. Подвижната стълба се приближава до самолета. Посрещачите избухват в радостни възгласи. Вратите се отварят. Първите пътници се появяват… Той тръсна глава и вдигна очи.
Тери О’Нийл се приближаваше към вратата на кабината. Бери пристъпи към нея. Хвана я за рамото и я обърна към себе си. Тери грубо отблъсна ръката му и заговори сърдито, сякаш го укоряваше загдето я бе докоснал, но думите й бяха неясни и несвързани. Бери се сети за дъщеря си на четиринадесетмесечна възраст. Изчака стюардесата да се отдалечи от вратата на кабината, след което се запъти към Стейн, който се подпираше на парапета на стълбището. Той сякаш изобщо не забеляза присъствието на Бери и продължи да се взира надолу.
— Как е? — попита го Бери.
Стейн посочи с ръка надолу.
Бери се наведе да погледне. Няколко мъже и жени се взираха право в него. От устата им течаха лиги, лицата им бяха наплескани с познатата вече противна смес от кръв и повръщано. Няколко души посочиха нагоре към него. Някой изкрещя; една жена се разсмя. Бери долови плач, който звучеше като на малко дете. Един мъж си проправи път до подножието на стълбището и заговори на Бери, опитвайки се отчаяно да го накара да разбере думите му. Човекът скоро осъзна безсилието си и започна да крещи. Жената отново се изсмя.
Бери отстъпи назад, обърна се и погледна към Линда Фарли. Тя слезе от пейката пред пианото и направи няколко крачки към него.
— Остани на мястото си, Линда — нареди Бери. Стейн се обърна към него.
— Казах й да стои далеч от стълбите. Макар че положението тук — той посочи големия салон — не е много по-добро.
Бери погледна момичето.
— Какво има, Линда? — попита. Тя се поколеба.
— Гладна съм, господин Бери. Дали скоро ще получа нещо за ядене?
Бери й се усмихна.
— Ами… какво ще кажеш за една кока-кола?
— Погледнах вече. — Тя посочи към бара. — Нищо не е останало.
— Ами не мисля, че тук горе има някаква храна. Ще можеш ли да почакаш малко?
Тя изглеждаше разочарована.
— Предполагам.
— Как са двамата пилоти?
— Все така.
— Грижи се добре за тях.
Линда Фарли трябваше да изпита всичките жизнени беди и несгоди наведнъж. Глад, жажда, умора, страх, смърт.
— Само още малко, миличка. Скоро ще се приберем у дома. — Бери се обърна. Помисли си, че той също е гладен и жаден. А щом те двамата с Линда Фарли изпитваха жажда и глад, то сигурно повечето от пътниците в долния салон също биха искали да получат нещо за ядене и пиене. Зачуди се дали това няма да ги направи по-агресивни.
— Долу! — изкрещя Стейн. — Слизай долу!
Бери бързо се премести до стълбите. Някакъв мъж се бе изкачил почти до средата.
Стейн извади монета от джоба си, хвърли я надолу и удари мъжа по лицето.
— Долу! Слизай долу! Мъжът отстъпи крачка назад. Стейн се обърна към Бери.
— Имаш ли нещо, което да хвърля по тях?
Бери бръкна в джоба на панталона си и подаде на Стейн няколко монети.
— Това никак не ми харесва, Харолд. Стейн кимна.
— На мен също. Бери се огледа.
— А тези тук как се държат?
— Различно. И ме изнервят. Твърде близо са до нас.
Бери забеляза, че Тери О’Нийл отново се приближава към кабината. Искаше му се да може да затвори и заключи повредената врата. Стюардесата застана на няколко фута от вратата и се загледа към кабината, приковала поглед върху Шарън Крендъл, която като че ли изобщо не забелязваше присъствието й.
Бери погледна към Стейн.
— Мисля, че може да ни се наложи да помогнем на тези хора да слязат долу. Просто като предпазна мярка.
Стейн кимна.
— Да. Но бих искал да кача семейството си тук горе.
Бери се извърна с лице към него.
— Това не е възможно, Харолд. И не мисля, че е справедливо. — На Бери му се искаше Стейн просто да приеме нещата такива каквито са, но се съмняваше, че Стейн ще успее да го направи.