— Справедливо? На кого, по дяволите, му пука за справедливостта? Става дума за моето семейство. За тях ти говоря. А и теб кой те е назначил за шеф тук?
— Господин Стейн, твърде рисковано е да доведем семейството ти тук.
— И защо?
— Ами… всичко може да се случи. След тях може да тръгне цяла процесия нагоре по стълбите. А ние не можем да си позволим да държим хора тук, в салона. Може да влязат в пилотската кабина. Да се блъснат в нещо… те са твърде опасни.
— Аз ще наблюдавам семейството си — прекъсна го Стейн. Гласът му прозвуча твърде неотстъпчиво. — Съпругата и двете ми малки момиченца… Деби и Сюзън… те няма да пречат на никого… — Гласът му заглъхна, той наведе глава и покри лицето си с ръце.
Бери изчака няколко секунди, а после сложи ръка на рамото му.
— Съжалявам. Но в момента не можеш да направиш нищо за тях.
Стейн вдигна поглед.
— А дали някога ще мога?
Бери отбягна погледа му.
— Не съм лекар. Не зная нищо за състоянието, в което са изпаднали.
— Така ли? — Стейн внезапно направи една крачка надолу по стълбите. — Има нещо, което мога да направя за тях още сега. Мога да ги отделя от останалите. Да ги махна от… — Погледна надолу по спираловидното стълбище. — Не искам да стоят там долу. Не виждаш ли какво става там. Не виждаш ли?
Бери здраво сграбчи ръката на Стейн. Неохотно кимна с глава.
— Добре, Харолд. Добре. Като се върне Барбара, ще помогнем на тези хора да слязат в долния салон. А след това ще доведем семейството ти тук горе. Така добре ли е?
Стейн позволи на Бери да го дръпне нагоре. Най-накрая кимна.
— Добре. Ще почакам.
Линда Фарли извика зад тях.
— Господин Бери!
Бери бързо се приближи до пианото, където момичето бе коленичило край Стюарт и Маквери.
— Какво става?
— Този мъж отвори очи. — Тя му посочи Стюарт. Бери коленичи и се вгледа в разширените, невиждащи очи на капитана. След няколко секунди протегна ръка, затвори клепачите му и покри главата му с одеялото.
— Мъртъв ли е?
Бери погледна момичето.
— Да, мъртъв е.
Тя кимна.
— Всички ли ще умрат?
— Не.
— Моята майка също ли ще умре?
— Не. Тя ще се оправи.
— Ще може ли и тя да дойде тук горе като семейството на господин Стейн?
Бери беше почти сигурен, че майката на Линда Фарли лежи мъртва, затрупана от боклуците и изпочупените отломъци, или пък е била засмукана от въздушната струя и изхвърлена от самолета. Но дори и да беше жива… През ума на Бери преминаха няколко възможни отговора — все лъжи всъщност, — но нито един от тях не беше поне малко задоволителен.
— Не, тя не може да се качи тук.
— Защо?
Той се изправи рязко и се обърна с гръб към мъртвия пилот. Погледна Линда.
— Довери ми се, моля те! Просто ми се довери и прави каквото ти казвам.
Линда Фарли седна на пода, облегна гръб на пианото и подпря брадичка на свитите си колене. Зарови лице в ръцете си и се разрида.
— Искам си мама!
Бери се наведе над нея и я погали по главата.
— Да, зная. Зная…
Той се изправи. Не се справяше добре. Спомни си случаи на тежки загуби и нещастия в собственото си семейство. Никога не бе успявал да намери най-подходящите думи и да утеши близките си. Обърна се и тръгна към пилотската кабина. Хвана Тери О’Нийл за раменете и я избута от вратата.
Радостта от техническите му успехи умираше бързо, сблъскала се с жестоката реалност и личната драма на хората около него.
Бери влезе в кабината.
Шарън Крендъл говореше по телефона.
— Изчакай, Барбара. Джон се върна. — Тя погледна Бери. — Барбара е добре. Какво е положението в салона?
Бери се отпусна тежко на мястото си.
— Нормално. — Замълча за миг. — Не съвсем. Пътниците започват да стават малко… непослушни. — Изкашля се леко и додаде: — Капитанът умря.
Шарън Крендъл затвори очи и сведе глава. Промърмори тихо:
— О, по дяволите!
Почувства дълбока тъга. Смъртта на капитан Стюарт породи у нея чувство на невъзвратима загуба. Положението отново започна да й се струва безнадеждно.
— Шарън?
Тя вдигна глава.
— Добре съм. Ето. Барбара иска да разговаря с теб за някакви кабели.
Бери взе слушалката.
— Барбара? Какво има? Къде си?
— По средата на салона. — Гласът й сякаш идваше от много далеч, заглушаван от свистенето на въздуха и рева на реактивните двигатели. — Близо до по-голямата дупка има цяла топка кабели, които висят от тавана. Някои от пътниците се удрят в тях, но не им става нищо. Очевидно по кабелите не тече електричество.
Бери се замисли за момент. Цялата техника в самолета като че ли работеше нормално. Единствено радиопредавателите бяха извън строя. И повредата им вероятно се дължеше на прекъснати кабели. Надяваше се, че въпросните кабели не са свързани по някакъв начин с механизмите за управление.