Първоначално вниманието му бе привлечено от движенията на Барбара. Когато се съсредоточи върху тях, той забеляза и още нещо — нейния пол. Жена.
В полуунищоженото съзнание на Джордж Йейтс проблеснаха мимолетни, фрагментарни късчета спомени и той разпозна в тялото й нещо, което го привличаше. Последният му ясен спомен бе свързан със сексуалните му фантазии, обсебили съзнанието му само миг преди трагедията. Спомняше си смътно жената с дългата черна коса, спомняше си, че походката й го бе възбудила. Сега също бе възбуден. Протегна ръце към нея.
Барбара Йоширо му се изплъзна. Затича се през отломъците към първокласния сектор. Кухненският бокс и тоалетните се изпречиха на пътя й. Тя се блъсна в синята стена, а след това опря гърба си на нея и започна бавно да се придвижва към ъгъла, зад който се намираше стълбището.
Хората започнаха да я заобикалят с протегнати ръце. Сви юмруци и удари една жена в лицето. Тя политна назад и се блъсна в другите зад нея. Барбара веднага осъзна, че е допуснала грешка.
От всички краища на самолета започнаха да прииждат хора, привлечени от възникналото безредие. Някои идваха, водени от любопитство; други бяха привлечени от насъбралата се тълпа; трети искаха да се изправят пред опасността в лицето на Барбара Йоширо.
Тя стигна до края на тоалетните и надникна зад ъгъла. На по-малко от двадесет фута от нея се виждаше спираловидното стълбище. Долната му половина обаче бе пълна с народ, а пространството до него бе претъпкано с човешки тела. Свободното място около нея ставаше все по-малко. Човешки ръце се протягаха към нея, а тя ги отблъскваше, за да се предпази. Едно момче сграбчи блузата й и я дръпна. Тънката памучна тъкан се скъса и откри рамото й. Друга ръка докопа блузата й и отпра половината. Някой я оскуба. Младият мъж, който й се бе сторил нормален, се бе вклинил в заобикалящата я тълпа и целенасочено си пробиваше път към нея. Барбара пое дълбоко въздух и изкрещя:
— Помощ! Помогнете ми! Някой да ми помогне!
Гласът й се загуби сред воя на вятъра, рева на четирите реактивни двигателя и звуците, издавани от превъзбудените хора около нея. Стотина че и повече мъже и жени се надвикваха с пълни гърла, опитвайки се да наложат господството си в джунглата, в която се бе превърнал пътническият Стратън. Барбара извика отново, макар да знаеше, че гласът й ще потъне сред писъците на хората около нея.
Тя се плъзна край ъгъла и с дясната си ръка се опита да достигне вратата на тоалетната. Напипа дръжката и я завъртя. Вратата зад нея се отвори. Барбара извърна глава и надникна в малкото помещение, без да знае, че точно тази тоалетна бе спасила живота на Джон Бери само преди броени часове. Двама мъже и една жена стояха притиснати един в друг и я гледаха. Барбара затръшна вратата.
— О, Боже. Исусе Христе!
За част от секундата си спомни ужаса и отвращението, които бе почувствала късно една вечер, когато бе отворила един от шкафовете в кухнята си и бе видяла вътре безброй хлебарки.
Без да отделя гръб от стената, тя се приближи още малко към стълбището. Тълпата наоколо проявяваше само бегъл интерес към нея и Барбара установи, че ако редува периоди на агресивно и пасивно поведение, може би щеше да успее да се промуши между хората, запречили пътя й.
Младият мъж в синия блейзър обаче продължаваше целенасочено да я преследва.
Барбара стигна до другия ъгъл, който се намираше по-близо до стълбището. Тук мелето от тела бе толкова гъсто, че тя едва успяваше да си проправи път. Извика отново, но заобикалящата я врява бе толкова оглушителна, че дори тя не чу собствения си глас. Забеляза, че пътниците са се качили няколко стъпала по-нагоре. Един мъж с олюляване преодоля последните няколко стъпала и нахлу в салона. Само миг по-късно тялото му се търкулна надолу и помете по пътя си и останалите, предизвиквайки лавина от тела, които се премятаха надолу по витото стълбище. Господин Стейн очевидно знаеше как да се отбранява. Но той не можеше да я чуе, а дори и да можеше, не би могъл да й помогне.
Йоширо обмисли възможните изходи от положението, в което се бе озовала. Единият вариант бе да се престори на мъртва, но около нея се блъскаха и натискаха толкова много хора, че това щеше да се окаже невъзможно. Освен това не й стискаше да го направи. Вече разбираше, че тълпата е загубила интерес към нея, но епизодичните изблици на насилие силно застрашаваха безопасността й. Освен това младият мъж продължаваше да не я изпуска от погледа си. Барбара осъзна, че единственият й шанс е да се добере до кухненския бокс и да се спусне с асансьора до камбуза. Там щеше да е в безопасност. Освен това долу имаше телефон, от който да се свърже с пилотската кабина. След като взе това решение, тя се поуспокои и тръгна по-решително през тълпата. Докато се движеше, отбеляза, че силно й се вие свят и се уморява много бързо. Погледна надолу. Дясната й китка продължаваше да кърви. Барбара я стисна с лявата си ръка, без да спира да се промъква към целта си. Не отделяше гръб от стената и бавно се придвижваше към другия ъгъл. Зави зад него и тръгна странично по посока на опашката. Мъжът с блейзъра изчезна от погледа й.