— Извинете, че ви безпокоя толкова късно през деня, но…
— Няма нищо, Уейн. Някакъв проблем ли имате там?
Метц се усмихна. Там. За повечето нюйоркчани всичко, което се намира на запад от Хъдзън, беше там. За Уилфорд Парк всичко на запад от Пето авеню сякаш беше в друга слънчева система.
— Възможно е, сър. Реших, че трябва да ви информирам. — Мислите на Метц препускаха напред. — Обадиха се от Транс-Юнайтид. Имат проблем с някакъв самолет. Все още не зная подробности, но те споменаха, че проблемът не изглеждал много сериозен и може би касае само корпуса. Въпреки това може да се очакват искове за нанесени щети. Помислих си, че трябва да се свържа с вас, преди да сте напуснал кабинета си. — И преди да си го чул от друг източник, додаде наум.
— Правилно, Уейн.
— Имам намерение да отида дотам и лично да разбера какво става.
— Добре, Уейн. Добре. Дръж ме в течение. Радвам се, че лично ще се заемеш със случая. Откъде се обаждаш?
— От колата. Вече съм на път за летището.
— Много добре. Обади ми се, когато научиш повече подробности.
— Да, сър.
— Дочуване, Уейн. Метц попита спокойно:
— Сър, къде бих могъл да ви намеря по-късно?
— По-късно? О, да. В Ейтриъм клъб. Ще вечерям там. Намира се на Източна петдесет и седма улица.
Метц изобщо не се интересуваше от адреса на клуба.
— Може ли да ви се обадя там? Номерът вписан ли е в указателя?
— Да. Разбира се. Знаеш този клуб. Вечеряхме там заедно миналия февруари. И изпихме бутилка Шато О’Брион, реколта петдесет и девета година. Ще бъда там докъм десет часа. Дочуване.
Метц подхвърли телефона на съседната седалка. Уилфорд Парк беше нещо средно между сенилен старец и брилянтен бизнесмен. Метц го харесваше и в двете му превъплъщения. Разговорите с него винаги му доставяха удоволствие. Той беше истински джентълмен от старата генерация. Беше човек, който вярваше в своята компания и споделяше привилегиите по ръководството и управлението й с хората, на които се доверяваше — като Уейн Метц например. Метц никога не пропускаше да спомене за детството си на Лонг Айлънд и за студентските си години в Принстън, където бе учил и Парк. Основната причина, поради която толкова харесваше Парк, бе дълбоката вяра на стареца в непогрешимостта на Метц. А тя датираше от много години — възникнала бе много преди проблемите с паметта на Парк. Уейн Метц се надяваше, че Уилфорд Парк ще се задържи на поста си достатъчно дълго, за да гарантира следващото повишение на Метц.
Метц мина с колата през един паркинг, след което отново излезе на магистралата. Знаеше, че е извадил късмет с това обаждане — секретарката му бе позвънила още докато пътуваше по магистралата, недалеч от летището. Ако беше тръгнал от офиса си в града, пътуването щеше да му отнеме повече от час. Благодарение на подобни щастливи стечения на обстоятелствата бе успял да оглави клона на компанията на Западното крайбрежие. И все пак може би щеше да му се наложи да пропусне първите няколко дупки от играта на голф с Куентин Лайл. А това можеше да се окаже лош знак. Той вярваше отчасти в знаменията и, макар да смяташе астрологията за глупост, знаеше, че много от приятелите му четат хороскопите си всяка сутрин. Очакват ви парични затруднения. Дайте пример на близките си, като ограничите разходите си. Постъпете така, както смятате за правилно. Не се бойте да се доверите на сърцето си.
Успехът му обаче със сигурност не се дължеше единствено на късмета, помисли си Метц. Притежаваше талант. Още преди години Уилфорд Парк бе видял у Метц качества, за които самият той не подозираше. В корпоративната йерархия, където една решаваща битка може да бъде започната от един толкова невинен жест като отказ да се приеме предложено питие, Уейн Метц бе намерил истинското си призвание. Той беше цар на прикритите и неискрени ходове. Притежаваше ненадминат талант да демонстрира по възможно най-коварния начин своите предпочитания и пристрастия. Според думите на собствения му психоаналитик единственият недостатък на Метц е неговата крехка възраст, която не му позволява да бъде провъзгласен за светец.
Клетъчният му телефон иззвъня отново. Той отговори.
— Метц.
— Обажда се Ед Джонсън, Уейн.
Метц замръзна на мястото си. Щом му се обаждаше вицепрезидентът по експлоатацията, значи проблемът беше сериозен.
— Тъкмо смятах да ти позвъня, Ед. Какви са последните новини?
— Положението е лошо — с равен глас отвърна Джонсън. — Става дума за Стратън 797.
— О, мамка му! — Двамата с Джонсън веднъж бяха обсъждали на шега рисковете, които всеки от тях бе поел, подкрепяйки програмата Стратън. Идеята Бенефишъл да стане единственият застраховател на флотилията от тези гигантски свръхзвукови самолети на Транс-Юнайтид беше на Метц. Той бе предложил по-ниски застрахователни вноски и елиминиране на обичайната, но твърде обременителна практика на създаване на застрахователни сдружения. Джонсън пък бе сред хората, подкрепили горещо идеята му. Освен това веднъж, след три мартинита, си бе признал съвсем чистосърдечно пред Метц, че, поради куп други причини, кариерата му в авиокомпанията е тясно свързана с успеха на програмата Стратън.