— Добре. Не се обаждай на никой друг. Като не можем да овладеем положението, можем поне да контролираме потока информация… а това може да се окаже не по-малко важно.
— Съгласен съм с теб. Но побързай.
— Да, идвам. — Метц затвори. Загледа се през предното стъкло и увеличи скоростта. Когато стигна седемдесет мили в час, той включи на автопилот. Взе отново телефона и позвъни в Ню Йорк. Парк все още беше в кабинета си.
— Господин Парк — започна без предисловия Метц. — Имам лоши новини. Самолетът Стратън 797 на Транс-Юнайтид е претърпял ужасен инцидент.
— Ние ли сме единствените застрахователи? — бързо попита Парк.
Метц премигна.
— Да, сър. На пътниците. Не сме обвързани със застраховка на машината.
Поемането на цялата застрахователна отговорност бе доста необичаен и рискован ход, но Метц никога не бе харесвал сдруженията между няколко застрахователи. Месеци наред бе убеждавал ръководството на Бенефишъл, че авиокомпанията и особено програмата Стратън, са изключително сигурни и безопасни вложения. Без никакъв риск за компанията, Бенефишъл щеше да получава огромните застрахователни вноски, без да й се налага да ги дели с когото и да било. Сега обаче нямаше с кого да поделят и загубите.
— Е, Уейн, това е много неприятно. Аз имах известни резерви по въпроса и смятах, че поемаме твърде голям риск, но предпочетох да не споря с теб. Освен това членовете на борда одобриха решението. Предложението — твоето предложение — имаше своите добри страни и бе добре прието. Ние, естествено, ще преразгледаме решенията си след една толкова сериозна загуба. Ще трябва да изготвиш доклад и да го представиш пред борда. По-късно ще ти се обадя отново по този въпрос.
Метц почувства, че започва да се изпотява и включи климатика.
— Да, сър.
— Междувременно искам да знам дали всички пътници на борда на онзи самолет са загинали. Знаеш ли бройката на жертвите? Готов ли си с предварителните изчисления на общия размер на обезщетението, което ще трябва да изплатим?
Метц се поколеба за миг, а след това заговори с твърд, овладян глас.
— Един от вицепрезидентите на Транс-Юнайтид ме информира, че самолетът бил почти пълен. Това означава приблизително триста пътници плюс екипажа.
Последва дълга пауза. Парк явно бе потресен от размера на трагедията.
— Разбирам. И всички са мъртви, така ли?
Метц не отговори направо. Опитваше се да печели време.
— Всъщност инцидентът се е случил преди малко над Тихия океан. Информацията, с която разполагаме, все още е твърде оскъдна. Авиокомпанията все още не е излязла с официално изявление. Случаят не се огласява — додаде той. — Хората от Транс-Юнайтид не желаят да обсъждат този въпрос по телефона.
— Разбирам. Ние също няма да вдигаме шум.
— Да, сър. Би било добре да изчакаме.
— Е, това е един ужасен ден за много хора. Включително и за нас. Слушай, Уейн, не си прави труда да изчисляваш максималната сума на застрахователното обезщетение. Положението в Транс-Юнайтид в момента сигурно е доста напечено. Аз ще се погрижа за всичко. Предполагам, че няма да постъпят и искове за разрушена частна собственост, тъй като катастрофата е станала над Тихия океан.
— Точно така — излъга Метц. — Не би трябвало да се очакват никакви други искове. — Не можа да събере сили, за да информира Уилфорд Парк, че самолетът и в този момент лети към Сан Франциско, понесъл на борда си най-големия брой хора в историята, подлежащи на застрахователно обезщетение.
— Обади ми се, когато научиш повече подробности — рече Парк. — Ще бъда в клуба. Ще вечерям с няколко от членовете на борда. Ще помоля на масата ни да има телефон. Ако имаш нужда от помощ, мога веднага да ти изпратя хора от офиса ни в Чикаго.
— Ще се справим сами, сър. Разполагам с добър екип.
— Чудесно. Още нещо, Уейн…
— Да, сър.
— Зная, че това е първата ти загуба от подобна величина. Изплащането на триста застраховки живот не е дребна работа. Радвам се само, че самолетът не е катастрофирал над населен район.
— Да, сър.
Но и това може да се случи.
— Освен това съм доволен, че не сме поели застраховката и на корпуса. Колко струват тези самолети? Стотина милиона?
— Там някъде. — На бюрото му лежеше черновата на договор, в който предлагаше на Транс-Юнайтид да поемат застраховката и на самолетите. Когато се прибере в кабинета си, първата му работа ще бъде да унищожи този договор.
— Онова, което се опитвам да ти кажа, Уейн, е, че в нашия бизнес няма застраховател, който на някой етап от кариерата си да не е бил лично отговорен за някоя голяма загуба. Зная, че случилото се е неприятно, но сумата, която ще се наложи да изплатим, не е непосилна. Този път просто не ни провървя. Не позволявай това да те сломи. В нашия бизнес трябва да приемаме загубите философски. Станалото — станало! Членовете на борда може и да нададат вой, но и те ще го преглътнат. Все пак имаме късмет — в гласа на Парк прозвучаха приятелски нотки, — че обезщетенията няма да са повече.