Джонсън ги измъкна от ръката на Милър и ги подаде на Метц.
— Хайде, Уейн. Прочети ги. Ще се отразят добре на язвата ти. Този шибан Стратън. Знаех си аз, че проклетият самолет ще ни прецака…
Метц взе листите и започна да чете. Неволно поклати глава. Безличните думи, изписани с този странен компютърен шрифт, допълнително влошаваха положението. Или поне правеха случилото се далеч по-лесно за възприемане. Продължителният кислороден глад е довел до мозъчни увреждания.
Милър погледна първо Метц, а след това и Джонсън. Почти не познаваше Метц, но изпитваше към него инстинктивна антипатия. Прекалено изтупан. Безупречни дрехи. Прическа на филмова звезда. Милър нямаше доверие на такива мъже, макар да си даваше сметка, че не е честно да съди само по вида им. Фактът, че Джонсън бе помолил Метц да дойде веднага, бе показателен за начина, по който се управляваше авиокомпанията напоследък. Преди десет или двадесет години тази стая щеше да е пълна с мъже, навили нагоре ръкавите на ризите си, които пушат и се наливат с кафе — пилоти, инструктори, изпълнителни директори, диспечери, всички, които милеят за Транс-Юнайтид и вярват, че могат да бъдат от помощ. Днес, когато един техен самолет изпаднеше в беда, най-напред пристигаха застрахователите и адвокатите на компанията. Никой не се осмеляваше да запали цигара или да каже нещо, което противоречи на политиката на компанията. Милър си помисли, че вече му е време да се маха от този бизнес.
Метц върна съобщенията на Милър и се обърна към Джонсън.
— Сигурен ли си, че тези съобщения дават ясна представа за действителното положение?
Джонсън потропа с пръст по купчината разпечатки.
— Щом твърди, че хората са мъртви, значи е така. Предполагам също, че знае как изглеждат дупките в корпуса.
— Имам предвид тази история с мозъчните увреждания. Защо той смята, че те са необратими!
— Моят експерт — Джонсън кимна по посока на Милър — твърди, че Бери най-вероятно е прав в заключението си за мозъчните увреждания. Дали са необратими? Вероятно. Подобно увреждане се причинява вследствие на умъртвени мозъчни клетки. А това е необратимо. Кой обаче би могъл да твърди с абсолютна сигурност какво е истинското състояние на нещастните копелета там горе? Бери е пилот аматьор, а не неврохирург. А и как можем да сме сигурни, че той не е същият кучи син, поставил бомбата? Макар че, признавам, подобна възможност е малко вероятна.
Метц кимна.
— Е, положението очевидно не е никак розово.
— Много точна преценка — промърмори Джонсън.
— Благодаря ти за готовността, с която се отзова. Радвам се, че те повиках.
Метц реши да кара направо.
— И защо точно ме повика тук?
Джонсън го изгледа продължително. Най-накрая отговори.
— Евънс ти е позвънил, защото името ти фигурира в инструкцията за чрезвичайни произшествия.
Метц демонстративно огледа празната зала. Джонсън се усмихна едва-едва. Метц не беше вчерашен. Играеше твърдо, за да спечели.
— Е, добре. Исках да получа някакви гаранции от вас, господин Застраховател. Първо искам да съм сигурен, че сме застраховани срещу всичко това, нали?
— Би трябвало да сте. Застрахователят на самия самолет ще покрие, естествено, загубите, причинени от повредата в корпуса. Всичко останало е наша потенциална отговорност.
На Джонсън не му харесаха думите би трябвало и потенциална. Той попита:
— Включително и исковете, които биха възникнали, ако този Стратън се разбие над Сан Франциско? Всички сгради, които би потрошил? Хората, които ще пострадат на земята?
— По принцип е точно така.
Джонсън започна да крачи из стаята. Все още не бе чул лошата новина, която Метц искаше да му съобщи, защото още не бе задал правилния въпрос. Той погледна Метц.
— Вашата компания може ли да си позволи това?
Метц почти незабележимо сви рамене. Джонсън спря на едно място. По гърба му пробягаха ледени тръпки.
— Какво, по дяволите, би трябвало да означава това?
— Означава, че никой не може да отговори на въпроса ти, докато не се изчислят обезщетенията, които трябва да бъдат изплатени. Означава още, че застрахованият е длъжен да предприеме всички разумни мерки за свеждане на загубите до минимум. Означава още, че Транс-Юнайтид трябва да успее да докаже, че инцидентът не е възникнал в резултат на проявени от страна на компанията небрежност и нехайство.
— Чакай малко, по дяволите! Първо на първо, добре би било вие да разполагате с нужната сума. Второ, ние наистина се опитваме да сведем загубите до минимум. Трето, не може и дума да става за нехайство от… — Още докато произнасяше последните думи, Джонсън се запита отново дали скорошните, въведени от него икономии по поддръжката не са допринесли по някакъв начин за трагедията. И дали някой опитен адвокат няма да успее да посочи връзката между снижените разходи и инцидента.