— С други думи, да не обучаваме онзи пилот и да не му помагаме да кацне?
— Съжалявам, но нещата стоят точно така. Съдилищата и съдебните заседатели определят прецедентите. Всяко действие, предприето от теб сега, по-късно ще бъде обсъждано в съда. То ще бъде преценявано според резултатите от взетите мерки, а не според добрите ти намерения. С други думи, ако ти продължиш да насочваш и инструктираш пилота, но самолетът въпреки това се разбие при кацането, ще се окажеш в по-лошо положение отколкото ако не предприемеш нищо. Така както аз виждам нещата, единственото ти задължение в момента е да организираш спасителна операция.
Джонсън погледна Метц. Той говореше едно, но имаше предвид нещо съвършено различно.
— Думите ти не звучат особено убедително. Но ако онова, което казваш, е вярно, излиза, че за момента действаме правилно, защото все още не сме започнали задочно да обучаваме Бери в изкуството да пилотира свръхзвуков самолет. Ще ти кажа и още нещо — да ръководиш пилот по радиото и да му даваш инструкции за кацане е дяволски трудна работа; но да вършиш всичко това чрез компютърната система за връзка е просто смешно. Когато докарам тук главния пилот и му кажа какво трябва да направи, той ще се подриска от страх. — Джонсън замълча за момент. — Но пък, като си знам късмета, току-виж Фитзджералд успял и се превърнал в национален герой. Той и Бери ще се превърнат в медийни звезди. Направо страхотно.
Метц се поизправи на стола си.
— Значи съществува възможност самолетът да бъде приземен?
Джонсън сви рамене.
— Винаги съществува подобна възможност. И по-странни неща са ставали във въздуха. Разправят се всякакви истории за самолети, направлявани от самия Господ Бог, за бомбардировачи, кацали с мъртъв екипаж, за мистериозни светлини, осветяващи пътя до летището по време на буря. А и не забравяй, че този Бери може да се окаже първокласен пилот. Кой знае…
Метц кимна. Телефонното обаждане от службата за контрол на полетите не влизаше в плановете му и той се зачуди колко ли още изненади го очакват. Трябваха му повече подробности.
— Защо от службата за контрол на полетите не знаят къде се намира този Стратън! Те не следят ли самолетите на радарите си?
— Няма радар с такъв голям обхват. Всеки екипаж определя местоположението на самолета и съобщава координатите си по радиото. Службата за контрол на полетите пък от своя страна действа като централна разпределителна служба. Тя координира полетите така, че да се избегне възможността два самолета да летят по един и същ маршрут по едно и също време. При Стратън 797 това става много лесно. Той лети толкова високо, че може да срещне единствено някой Конкорд или някой военен изтребител. Вероятно точно затова службата за контрол на полетите не е толкова притеснена от прекъснатата радиовръзка с Полет 52. Защото там горе няма други самолети, с които би могъл да се сблъска.
Метц се наведе напред.
— Значи там все още смятат, че самолетът следва обичайния си курс за… Закъде каза, че лети?… Япония?
— Точно така. — Джонсън долови нетърпението, прокраднало се в гласа на Метц. Той очевидно целеше нещо и предложението му да не се инструктира пилотът за кацане бе категорично потвърждение за това. Всичките онези приказки за съдилища и съдебни заседатели си бяха пълни глупости. Може би Метц бе измислил нещо, което би намалило загубите им.
Метц се загледа в пода. За всяко убийство трябва да бъде избран най-точният психологически момент, който още не бе настъпил. Но наближаваше. Вдигна поглед.
— Не е ли необичайно такъв модерен самолет да остане без радиовръзка?
Джонсън кимна.
— Не чак толкова. Радиопредавателите им непрекъснато имат някакви проблеми. Казвали са ми, че на шестдесет и две хиляди фута височина действат най-различни смущения. Слънчеви изригвания. Промени в стратосферата. Но всички тези влияния са преходни. Ако контактът не бъде възстановен скоро, всички ще разберат, че самолетът е изпаднал в беда.
Метц кимна отново.
— Значи Транс-Юнайтид ще загази сериозно, ако от службата за контрол на полетите успеят да установят кога точно е възникнал инцидентът.
Джонсън не отговори.
Метц изчака няколко секунди, за да даде на Джонсън възможност да осмисли добре чутото. След това смени темата.
— На какво разстояние трябва да се намира самолетът, за да бъде засечен от радарите на службата за контрол на полетите?
— Зависи от височината. В момента самолетът лети ниско. Ще се появи на радара чак когато наближи на петдесет мили от брега.