— Ами спасителната операция, която задейства току-що?
— Те вероятно ще се свържат с флота, с въздушните сили и с търговските кораби в района. Това ще отнеме часове. Дотогава ние вече ще сме… — Джонсън млъкна, а след това погледна Метц право в очите. — Дотогава ние ще сме приключили с това.
Метц кимна.
— Ами твоите хора от Транс-Юнайтид! Няма ли да пожелаят да влязат тук?
— Само след минута ще се погрижа за това.
— Добре. Каква е тая книга?
— Дай ми чаша кафе.
От десет години насам Уейн Метц не бе поднасял кафе на друг човек. Сега обаче се обърна към кафеника.
Джонсън стана от стола и се приближи до компютъра. Взе разпечатките и бързо ги препрочете. Никъде не се споменаваше точно време. Нямаше индикации за интервалите, през които бяха получавани. Нищо, което да се изтълкува като лоша преценка от страна на Транс-Юнайтид. Последните съобщения след изпратеното от Милър работим, за да ви върнем у дома, му се сториха леко компрометиращи и той ги скъса. С химикалка отбеляза SOS съобщението и написа: Открито от диспечер на монитора на компютърната видеосистема приблизително в един часа на обяд. Приближи се до вратата и я отвори.
С появата на Джонсън в стаята всички разговори утихнаха. Той огледа помещението, като спря поглед върху всеки човек поотделно. После заяви с глух глас.
— Господа, боя се, че загубихме връзка с Полет 52.
Последва вълна от въздишки и възклицания.
— Свързах се със службата за контрол на полетите и те организираха спасителна операция. Проблемът, разбира се, може да се окаже в компютърната система, но… — Той направи няколко крачки вътре в стаята. — Ще остана в комуникационната зала и ще продължа да изпращам съобщения. — Джонсън усещаше присъствието на Метц зад себе си. Погледна през рамо и го видя да стои с чаша кафе в ръка. Добре беше диспечерите да видят това. Никой не трябваше да изпитва и най-малко съмнение в способностите на Едуард Джонсън да управлява процесите и хората около себе си. Той се обърна и взе кафето от Метц. Заговори с нисък глас — Върни се в компютърната зала и затвори шибаната врата. Ако онзи звънец звънне в момента и те го чуят, с нас е свършено. — Обърна се и заговори на диспечерите. — Съберете се за малко, ако обичате.
Двадесетината диспечери се скупчиха около него. Джонсън заговори с официален, но дружелюбен тон.
— Господа, аз лично изобщо не се съмнявам, че Джак Милър — той кимна по посока на Милър, — Денис Евънс и Джери Брустър — погледна двамата мъже — са реагирали възможно най-бързо и са направили всичко възможно. Съществува обаче период от около половин час, изминал от получаването на първото съобщение до настоящия момент. — Замълча и огледа лицата на мъжете около него. Някои гледаха стенния часовник, а други — ръчните си часовници. Една част изглеждаха изненадани, но повечето кимаха енергично в знак на съгласие. — Доколкото си спомням, някой ми каза, че първото съобщение се е получило някъде към един часа. Ще възникнат някои проблеми заради това забавяне с хората от службата за контрол на полетите, а дори и с ръководството на собствената ни компания, но аз твърдо заставам зад вас и вие няма от какво да се притеснявате. — Той огледа помещението.
Все повече диспечери кимаха в съгласие с казаното от него.
Джонсън погледна Евънс.
— Обади се на всички, упоменати в списъка. Включително и на нашата пресслужба. Накарай ги да ми се обадят за информация и изявление. На президента на авиокомпанията, както и на всички останали, кажи следното: Полет 52 е претърпял декомпресия във въздуха. Радиопредавателите са извън строя. Пилот аматьор управлява самолета и поддържа връзка чрез компютърната видеосистема. Връзката прекъсната в… — той погледна часовника си — … един и двадесет и пет след обяд. Службата за контрол на полетите организира спасителна операция. Предлагам спешно заседание в залата на ръководния персонал. Записа ли?
Евънс кимна бързо.
— Да, сър. — И веднага тръгна към бюрото си. Джонсън отново огледа мъжете около себе си.
— Всеки един от вас да се свърже с екипажите на полетите, за които отговаря, и да ги предупреди да не използват компютърната видеосистема за връзка. — Огледа лицата на диспечерите. — Брустър?
— Тук съм, сър.
— Добре. Брустър, вземи разпечатките и направи само две копия. След това изпрати едно копие по факса на службата за контрол на полетите. Използвай номера, указан в инструкцията за чрезвичайни произшествия.