Преводът принадлежи на booksworldb
Мейсън - Ранчо Ремингтън (Книга 1)
Резюме
Мейсън Ремингтън се влюбва в най добрата приятелка на по-малкия си брат, Джина, още в гимназията. Изглежда, че са се открили завинаги в техния живот. Но всичко се обърква. Сега десет години по късно Джина се завръща в града. Този път той няма намерение да я остави да си отиде.
Мейсън прекарва годините, които е загубил с Джина, изграждайки бизнес, с развъждане и трениране на коне, и помагайки за запазването на семейното ранчо.
Джина живее в Ню Йорк, където има кариера на фотограф... И годеник. Джина трябва да продаде ранчото, където е израснала и да вземе баща си в Ню Йорк. Когато тя се връща в „Рай“ за да приключи най-накрая тази част от живота си, последният човек, който иска да види, е човекът разбил сърцето й преди толкова години.
Мейсън няма да остави единствената жена, която някога е обичал, да излезе от живота му завинаги, без да му обясни какво се е объркало. Той никога не разбра защо го бе напуснала. Сега имаше един последен шанс, за да я накара да остане.
Глава 1
Джина погледна през прозореца на апартамента си. През всичките години, откакто беше в Ню Йорк, никога не свикна със високите сгради. Тя все още изпитваше клаустрофобия. Все още й липсваше да вижда трийсет те мили до върха на долината и снежните преспи на високите планини, и още над петдесет мили над това.
Тя си пое дълбоко дъх. Утре отново щеше да види планините. Беше отсъствала твърде дълго. Тя се връщаше да вижда баща си, когато можеше, но този път беше различно. Този път тя щеше да му помогне да пусне ранчото за продажба. Да му помогне да се подготви да напусне долината и да се премести в Ню Йорк, за да може да го наблюдава.
Тя ядосано изтри сълзата, която се свлече по бузата й. Нямаше избор! Не можеше да го направи сам финансово или физически. А сега нейният живот беше тук. Не можеше да се премести там, дори и да искаше. Снимките й се продаваха добре в града и колкото и да искаше да прекарва дните си в Монтана с камерата си, тя трябваше да бъде реалистка.
Реалистка. Точно това бе обсъдила с Лиъм. В обичайния си, безсмислен, делови начин, той й помогна да разбере плюсовете и минусите. По обичайния си начин той напълно пренебрегна емоционалните й съображения. Фактът, че баща й е живял през целия си живот в долината и четири поколения преди него.
Фактът, че той не искаше да напусне планината и твърдеше, че предпочита да е на шест фута височина, отколкото да живее в Ню Йорк. Това бяха нейните емоционални тревоги, които не тревожеха Лиъм. Те бяха без значение. Джина въздъхна. Те може и да са без значение за Лиъм, който е зает в галерията оставайки спокойно тук в Ню Йорк.
Това щеше да е много подходящо за нея през следващите няколко седмици, докато е в Монтана с баща си. Две цели седмици. Тя не беше се връщала толкова дълго от години. Една част от нея не можеше да дочака за да стигне там. Страхуваше се от това, което знаеше, че ще направи за баща си. Страхуваше и от възможността да се види с него.
Мейсън Ремингтън. Беше успяла да го избягва с години. Те не бяха прекарвали повече от пет минути в една и съща стая заедно, откакто бе завършила колежа. Макар, че колкото и да го бе отбягвала в реалния живот, не можеше да го отбягва в сънищата си. Не минава и една седмица без да прекара една нощ с него. Смее се с него, когато яздеха коне заедно.
Къпеше се с него в течащата река в горещите летни дни. Той крещеше името й докато се любеше с нея на одеяло под голямото звездно небе. Тя се чувстваше виновна за това, но дори когато беше будна, все още се любеше с Мейсън. В леглото с Лиъм тя затваряше очи, за да си представи че е Мейсън. Представяше си, че не всичко се е объркало и че тя все още е там на мястото, което обича, с мъжа когото обича.
Тя поклати глава. Не трябваше да мисли така. Тя не го обичаше. Дори не го познаваше. Беше първата й любов. Това беше всичко. Естествено е, че едно момиче трябва да я помни. Естествено, за да получи малко носталгия. Но тя трябваше да бъде реалистка. Бъдещето, което бе сънувала, че споделят, се оказа точно това. Една мечта.
Беше млада и наивна а той беше просто един мъж. Не един мъж, който я обичаше така, както си мислеше, но един мъж, който я бе харесвал, а след това се премести на следващото момиче. Това беше начинът, по който нещата вървяха. Особено между двама младежи. Не би трябвало да се сърди на него. Не би трябвало да го държи отговорен. Но тя го правеше. Беше му повярвала, когато й каза, че ще я обича цял живот. Той беше първият й.
Беше й казал, че възнамерява да й бъде последният. Че е негова и винаги ще бъде. Това все още нараняваше сърцето й, докато тя го обичаше е всичко, което беше и вярваше че ще прекара остатъка от живота си с него, бе я видял като една от многото момичета с които беше спал. Просто едно момиче с което му беше забавно известно време, преди да продължи със следващото.