— Добре, стига и ти.
Андрей гледаше илюзорния ландшафт. Изкуственият вятър мърдаше листата на изкуствените палми. Изкуственото слънце отстъпваше по яркост на истинското, но се справяше добре със задълженията си, правеше хубав загар. До него седеше загорелият Копаев, който се справяше добре с чуждите задължения (щурманът смяташе Аверян за един от най-добрите координатори). Андрей трябваше да признае, че службата за космическа безопасност солидно подготвя и конспирира хората си.
— До старта на люгера има два и половина часа — каза Копаев. — Хайде да обмислим кой ще лети на Япет.
Андрей вдигна вежди и отговори сухо:
— Ще полети този, комуто е възложена работата на експерт.
— Андрей, на теб са ти възложили моята работа.
„Жалко — помисли си Андрей. Той се беше настроил да се види с капитана на «Анарда». — Интересно е обаче с какво е привлякъл вниманието им старият танкер?“
— Нали разбираш — експертизата на танкера никому не е притрябвала — добави Копаев. — От ясно по-ясно е, че „кашалотът“ отдавна е остарял и трябва да се отпише.
— Мда. Е какво… Всъщност няма да преча на функционерите на космическата безопасност — Андрей стана. — Приятен полет, желая ти синхронна безекция¤. Предай сърдечни поздрави на капитана и на орбиталния екипаж.
Преди да скочи във водата, той помасажира мускулите на раменете и гърдите си. Копаев го гледаше от долу на горе.
— А, документите! — сети се Андрей. — Да ти ги дам ли?
— Седни, моля ти се. Трябва да поговорим.
— За какво? Нали ти казах: нямам намерение да ти преча.
— Да. Ами да помогнеш?
— Да помогна ли? — Андрей погледна събеседника си. — В какъв смисъл? На кого?
— В прекия смисъл. На мен, на себе си, на децата си. На човечеството.
— Остави ти човечеството. Предлагаш ми да бъда твой асистент ли?
— Не. Казах, че са ти възложили моята работа — буквално така е.
— Почакай моля ти се… Морозов знаеше ли?
— Не. Но те утвърди за експерт по наша молба.
Андрей седна, без да каже дума.
— Наистина, това съвсем не значи, че сме те притиснали и няма накъде да мърдаш — продължаваше Копаев. — Ти не си сътрудник на МУКБОПР и, както се казва, твоя си работа — можеш да постъпиш както си искаш. Ще ти кажа откровено, че не съм във възторг от перспективата да ти отстъпя работното си място и бих се радвал на твоето несъгласие. Но ръководството на оперативно-следствения отдел смята, че на танкера аз имам по-малко шансове да постигна нужния резултат, отколкото Андрей Тоболски.
„Това се казва маневра!…“ — помисли си Андрей, разглеждайки събеседника си в упор. Видът на Копаев наистина не беше весел.
— Остана да разбера — добави Копаев — как гледа на мнението на нашето ведомство самият Тоболски.
Андрей мълчеше. Аверян седеше неподвижно, забил поглед във водата. Лицето му беше съвсем безизразно.
— Сериозно ведомство — проговори Андрей. — Изглежда, няма да ни направи чест, ако не се вслушаме в мнението на неговото ръководство… Но отбележи си — аз поставям едно условие. Пълна откровеност от твоя страна, пределна яснота. Никога не съм замислял истории зад гърба на някого и не мога да търпя, когато правят това зад моя собствен гръб.
Очите на Копаев се впериха някъде в далечината.
— Длъжен съм да те предупредя — каза той. — Възможно е работата да бъде тежка за теб.
— Риск ли има?
— Не мисля. Едва ли. Макар че и това не е изключено. Но аз имах предвид сложност от друго естество. Пилотите от УОКС обикновено не си представят много добре нашата работа.
— Кой е виновен в случая? Всичко при вас е под ключ, секретно. Аз например никога не съм държал в ръцете си истински палер.
— Разбирам те — кимна Аверян. — Главата ти е пълна с детективска каша. Тъмни коридори в стария танкер, палер под мишница, преследване, стрелба… Само че няма с кого да се сражаваш там. На борда на „Анарда“ има само един човек и той е капитанът.
— Ти… сериозно ли говориш? Само Мъф Аган ли е на танкера?
— Да, по данните на сектора за орбитална експлоатация.
— Да не би в тоя сектор да са се побъркали?! — избухна Андрей. — Какво, дявол да го вземе, гледа МУКБОПР?
— Не викай — помоли го Копаев и се огледа. — Ревеш като мамонт.
— Плюя на вашите секрети! — изсъска Андрей. — Захвърлили човека сам-самичък на орбитално закотвяне! Я теб да те оставят на някоя ръждива, мръсна бъчва, на борда й да няма никой и до най-близката база да са милион километри?!
— Ами направи му компания. Ако имаш късмет, ще разбереш причините за доброволното му усамотяване.