— Лъжа е — твърдо отвърна кметът. — Ние не сме бунтовници. Пък и никой в тоя град не се бърка в политиката.
— Когато в страната има недоволство, честните хора не бива да стоят пасивни. Който не е за краля, той е против него.
— Изводът ви не е твърде логичен — забеляза съе свиване на рамене кметът.
— Охо! — извика командирът, като го изгледа накриво. — Този негодник си позволява и да разсъждава.
— А вие, — вие убивате без разсъждения.
— В какво ни обвинявате? — запита отец Линарес, като разбра, че отговорът на кмета може да влоши тяхното и без това критично положение.
— А! Искате да знаете какви улики има против вас ли, сеньор отче? — иронично отвърна командирът.
— Да си призная, сеньор — спокойно добави свещеникът, — твърде ми се иска да ги чуя. Само в такъв случай бихме могли да докажем невинността си.
— Тогава слушайте! Обвиняват ви във връзки с бунтовниците!
— Това е доста неопределено.
— Има и друго нещо.
— Кажете.
— Вие се обвинявате още, че няколко пъти сте укривали водачите на бунтовниците. Свидетели твърдят, че и сега някои от тях се намират в града. Но се кълна в честта си, че ще открия тези проклети бунтари дори ако трябва да разруша всичките ви скривалища. Тези негодници няма да могат и под земята да се скрият от мен!
— Казаха ли ви имената на бунтовниците, които „крием“?
— Да, на двама.
— Кои са те?
— Хосе Морено и Инкарнасион Ортис, водачи на бандитите от шайката на изменника Мина. Какво ще кажете за свое оправдание?
— Само едно; това обвинение с нищо не се доказва и е твърде недостойно — студено отвърна алкадът.
— Дявол да го вземе! — викна командирът, като удари с юмрук по масата. — Как се осмелявате да говорите тъй на капитан Орасио Нунес де Балбоа? Такава дързост заслужава да бъде наказана за назидание на другите и това няма да закъснее!
В този момент студентът по богословие застана между кмета и свещеника и вежливо се поклони на командира.
— Извинете, сеньор — каза той. — Наистина ли желаете да уловите дон Хосе Морено и дон Инкарнасион Ортис?
Щом съзряха младия човек и чуха гласа му, алкадът и отецът трепнаха.
— Що за негодник е този? Какво иска? — извика с почуда Балбоа.
— Аз не съм негодник, а студент по богословие, сеньор — скромно отвърна младежът. — Току-що пристигнах в града, за да гостувам няколко дни у вуйчо си, кметът дон Рамон Очоа.
— А, значи навреме дойдохте, за да видите как ще обесим вуйчо ви, сеньор студент — подигравателно се усмихна Балбоа. — Само не разбирам защо към мен се обръщате за бунтовниците и се бъркате в работи, които съвсем не ви засягат.
— Бих могъл да ви дам някои сведения, сеньор.
— Какво искате да кажете?
— На няколко мили оттук срещнах двамата бунтовници, които търсите.
— Морено и Ортис ли? — извика Балбоа.
— За Ортис съм напълно сигурен. Колкото до Морено, въпросът е по-сложен.
— Какъв?
— Знаете — каза студентът, — че бащата и синът имат еднакви имена. Нали дълго време служихте у тях и бяхте ловец на ягуари в тяхната хасиенда. Кого именно търсите?
Лек смях се разнесе сред офицерите при това неприятно за командира разкриване на миналото му.
Дон Балбоа захапа мустаците си и яростно изгледа околните, за да спре смеха.
— Този негодник като че се осмелява да ме иронизира? — злобно извика той.
— Съвсем не, сеньор. Само искам да изясня въпроса и да дам някои необходими сведения.
— Хм! Значи познаваш и двамата Морено?
— Да, точно тъй добре, както и вие, макар да не съм служил у тях.
— Пак ли? — викна Балбоа. — Пази се, момко! Дълъг език имащ и това няма да ти донесе нищо добро.
— Ако сеньорът заповяда, ще млъкна.
— Говори, но без излишни коментари. Задоволи се само да отговаряш на въпросите ми. Бащата или синът беше с Ортис?
— Синът.
— Уверен ли си?
— Напълно.
— Имаше ли с тях жена?
— Не.
— Къде отиваха?
— Към хасиендата Де ла Кайо.
— Близо ли е оттук?
— Да, само на две мили. Може би не знаят, че сте тук; иначе не биха се решили да минат толкова близо до града.
— Сигурно имаше много хора с тях?
— Около стотина.
— Жени нямаше ли? Младият човек се смути.
— Стори ми се, че нямаше.
— Хм! Слушай! Може да казваш истината и аз ще се помъча да се възползвам от думите ти. Твърде възможно е и да лъжеш, защото ми се виждаш голям негодник. Все пак искам да си ми подръка и затова ще останеш при нас за водач.
— С удоволствие, сеньор. И аз също не обичам тези двама души и с готовност ще ви помогна.