Минаваше четвърт час след четвърт час, без те да се обадят или покажат. Приготвихме бивака — мюназахите в едната страна на горичката, маназахите на другата. Вечерта настъпи. Донесе друг въздух. Изви се вятър, който на мощни тласъци изчисти пясъчното було. Небето отново стана видимо. Луната се появи. Белосаните стени на гробницата събраха нейните лъчи и ги плиснаха към нас в нежни синкави отражения. Тогава нещо се раздвижи във вътрешността. Животът се надигна от напоената с кръв земя и се отдели от смъртта. Двамата врагове се появиха на вратата. Повикаха Мерхамех да отиде при тях, за да бъде свидетелка на тяхната клетва при трупа на застреляния. Тя изкачи стъпалата и влезе с тях. След известно време тримата излязоха. Спряха пред входа, виждани от всички. Омар Бен Амарах извиси глас:
— Воини на мюназахите, чуйте какво има да каже Мерхамех, приятелката на нашите две племена:
А Хасан Бен Масхул извика:
— Воини на маназахите, погледнете към нас какво ще ви покаже Мерхамех!
Отвори обятия, притегли шейха на мюназахите към себе си и го целуна. На неговата целувка бе три пъти отвърнато. Тогава Мерхамех посочи тази озарена от месеца сцена и извести с дълбоко прочувствен тон:
— Аллах единствено е справедлив. Когато човек поеме отмъщението в ръце, той не го стоварва на никого другиго, освен върху собствения си брат. Оттук насетне да бъде мир!
— Да бъде мир! Да бъде мир! — извикаха двамата предводители, вдигайки ръце в оброк.
— Да бъде мир! Да бъде мир! — повторихме Халеф и аз.
— Да бъде мир! Да бъде мир! — прозвуча от устата на всички мюназахи и маназахи.
Те напуснаха своите отделни биваци и се впуснаха едни към други, за да последват примера на помирение на своите шейхове.
Оттогава винаги цари приятелство между тях. Когато се появи някаква пукнатина, водеща сякаш до битка, старейшините на двете племена яздят до гроба на светеца, където бе намерил покой под сикоморите Али Бен Масхул. Там те се съвещават и си припомнят за Мерхамех. Едното племе повтаря своите молби, другото предупрежденията си и винаги се постановява това, което се постанови в описания от мен ден:
Да бъде мир! Да бъде мир!