Коридорът на горния етаж представляваше конструкция от дърво и стъкло, разполовяваща къщата на две. Сякаш следвах стъпките на Мери Смит, изкачвайки се дотук, после слязох с няколко стъпала надолу, за да стигна до отдалеченото, изолирано крило, където се помещаваше кабинетът на Марти.
Оказа се, че това бе единствената стая в цялата къща, чиято врата беше затворена.
Щом се озовах вътре, веднага ми направиха впечатление светлите квадрати по стените на кабинета, където според мен бяха висели разкъсаните семейни портрети. Всичко останало изглеждаше непокътнато.
Убийцата (или убиецът) е станала (или станал) по-дръзка (или по-дързък), поела (или поел) е повече рискове, но интересът й (му) към семейството си остава все толкова силен. Вниманието й (му) е било силно фокусирано върху едно-единствено нещо, оказало се обсебващо за нея (него).
Моето внимание пък бе привлечено от кожения стол с високата облегалка, разположен пред големия двадесет и един инчов монитор. Това беше работното място на жертвата. Можеше основателно да се предположи, че именно там е седяла Мери Смит, изпращайки онзи имейл до Арнолд Гринър от „Лос Анджелис Таймс“.
От кабинета също така се откриваше изглед надолу към терасата и басейна. Мери Смит е можела да вижда тялото на Марти, полюшващо се на повърхността на водата, докато е писала този имейл. Дали това я е изпълвало с отвращение? Или пък с гняв? Изпитвала ли е задоволство, докато е седяла тук, загледана в жертвата си?
Нещо сякаш щракна в съзнанието ми. Изподраните фотографии тук. Последното телефонно позвъняване от онова кафене. Спомних си част от думите на професор Дебора Пападакис за стремежа да бъде избегнато нещо. Както и мисълта, споходила ме тази сутрин. На Мери Смит никак не й е било приятно това, което е виждала на всяко местопрестъпление, нали така?
Колкото по-дълго е продължавало това, толкова повече е рефлектирало върху някаква представа от миналото й, която я е смущавала. Някаква част от тази представа, която не е искала да види, е ставала все по-осезаема. Нейните действия се свеждаха до прехвърлянето на това бреме. Никак не ми се искаше да го призная, но ми се струваше, че тя започва да губи контрол.
И тогава се поправих: убийцата вече бе изгубила контрол.
46
Вечерта останах да лежа по гръб в хотелското легло, докато в главата ми мислите продължаваха да се въртят в различни посоки, но нито една не ме изведе до някъде.
Мери Смит. Патологичното в нея. Непоследователното. Вероятните мотиви за убийствата. Засега нищо в тази насока.
Джамила. И там нищо не беше наред. Дори не бяхме се приближили към евентуалното решение.
Семейството ми във Вашингтон. Дали не бях сгрешил съдбовно?
Кристин и Алекс младши. Най-тъжното от всичко около мен.
Знаех, че напоследък не обръщам достатъчно внимание на същественото в живота си. Всичко започваше да ми се струва като болезнено усилие. На много хора бях помогнал да се справят с подобни пристъпи на депресия, но никога не успявах да помогна на себе си. Явно никой не е достатъчно добър в собствения си анализ.
Вярна на обещанието си, Мони Донъли вече ми бе осигурила няколко материала за Джеймс Тръскот. Казано накратко, той вече бе разследван от нашите хора. Отличавал се с амбициите си, понякога дори можел да действа грубо, но иначе бил уважаван представител на четвъртата власт. На пръв поглед нямаше връзка с убийствата на Мери Смит.
Погледнах часовника си, изругах под носа си, а после набрах телефона вкъщи, с надеждата да чуя Джени и Деймън, преди да са си легнали.
— Здравейте, тук е домът на Крос. На телефона Джени Крос.
Не се сдържах и се усмихнах.
— Ало, складът за доставка на прегръдки и целувки по домовете ли е? Бих искал да си поръчам една щедра доставка, моля.
— Здрасти, татко. Знаех, че ще се обадиш.
— Толкова ли съм предсказуем? Няма значение. Надявам се, че и двамата сте готови да се мушнете под завивките? Помоли Деймън да се обади от другия телефон.
— Вече съм на телефона. И аз си помислих, че си ти, тате. Наистина си доста предсказуем. Но това е добре.
Побъбрихме си малко с хлапетата. Деймън се опита да ме придума да му разреша да си купи някакъв компактдиск, препоръчван за възрастни. Не успя, но не каза и дума за онази мистериозна негова приятелка. Джени сподели, че била ужасно ангажирана около участието си на някакво училищно състезание и пожела да узнае дали мога да осигуря достъп на приятелите й до детектора на лъжата.