— Случило ли се е нещо? — разтревожих се аз.
— Не. Просто малко ми се вие свят. Няма нищо. Днес се видях с Кейла Коулс. Всичко е наред. Тя ме прегледа. Каза ми, че още дълго има да ходя по тази земя.
— Доколкото те познавам, а аз наистина те познавам добре, това ще рече силно завиване на свят. Да не би пак да си припаднала?
— Не, не съм припадала — безгрижно ме увери тя, сякаш това бе най-абсурдното нещо, което бе чувала през целия си живот. — Просто вече съм стара жена, Алекс. Казвала съм ти го. Макар че, бог ми е свидетел, изглеждам и се чувствам доста добре за възрастта си.
Обаче щом помолих Нана да ми даде телефонния номер на доктор Кейла Коулс, тя открито се възпротиви. Трябваше да изчакам Деймън да поеме слушалката, а Нана да освободи телефона. Тогава му казах да отиде до бюрото и да ми донесе номера на Кейла от електронния ми бележник.
— Как ти се струва Нана? — попитах го аз. — Трябва да се грижиш за нея, Дей.
— Изглежда съвсем добре, тате. Не иска да ни каже какво се е случило. Но беше на пазар и ни приготви вечеря. Не мога да ти кажа дали нещо не е наред с нея. Нали я знаеш каква си е Нана… В момента чисти с прахосмукачката.
— Прави го, за да демонстрира колко е здрава. Върви да обереш вместо нея. Върви. Помогни на баба си.
— Не знам как се чисти с прахосмукачка.
— Тъкмо имаш удобен повод да се научиш.
Щом свърших с хлапетата, се обадих на доктор Кейла Коулс, обаче попаднах на телефонния й секретар. След това се опитах да открия Джон Сампсън, молейки го, ако е възможно, да наминава понякога покрай нашата къща и да следи как е Нана, която навремето се бе грижила и за него.
— Няма проблем — успокои ме Джон. — Ще се появя утре сутрин на закуска и ще я уверя, че съм много изгладнял. Как ти се струва?
— Може и да мине за пред нея. Ще ти послужи като удобен повод за посещение.
— Тя ще се досети.
— Разбира се, че ще се досети. Макар че ти умееш да създаваш впечатление за много изгладнял.
— Как вървят нещата при теб? — попита ме той. — Не ми звучиш много оптимистично.
— Е, да кажем, че отчасти съм уверен в успеха. Тук само един дявол знае какво става. Голяма бъркотия е, Джон. Прекалено много публичност се дава на случая. Освен това трябва да се срещам и с онзи задник Тръскот. Макар че, доколкото разбрах, той отново се е завърнал на Източното крайбрежие.
— Нуждаеш ли се от подкрепление? Мога да се домъкна до Ел Ей, защото ми се полагат няколко дни ваканция.
— Да бе, точно от това се нуждая — да вбеся жена ти. Но все пак благодаря ти за предложението. Ще го имам предвид, особено ако напреднем в преследването на тази проклета Мери Смит.
Повечето от успешните ми разследвания бяха случаите, в които работех с Джон Сампсън. Затова, откакто напуснах полицията, той е от хората, които най-много ми липсват. Не исках обаче да се отказвам от предложението му за сътрудничество. Хрумнала ми бе една идея, за която той можеше да ми помогне. Така че, когато му дойдеше времето, щях да потърся помощта му.
53
Следващия ден прекарах във филиала на ФБР, работейки от седем сутринта до седем вечерта. Изглежда, най-после се провиждаше някаква светлина в края на този дълъг и страховит тунел. Джамила щеше да пристигне в Ел Ей и аз се готвех за срещата с нея.
Тя настоя да не я посрещам на летището. Разбрахме се да се видим в „Ла Синейджа“. Когато влязох в ресторанта, тя ме очакваше край бара с пътна чанта в ръка. Беше с джинси, черно поло и черни ботуши с тънки токчета. Прокраднах се зад нея и я целунах по врата. Просто не можах да устоя.
— Здравей. Ухаеш чудесно. Изглеждаш по-добре от всеки друг път. — Което си беше самата истина.
Тя се завъртя към мен.
— Здрасти, Алекс. Все пак успя да дойдеш.
— Да не би да си се съмнявала?
— Ами да — призна тя. — Помниш ли последния път, когато бях в Калифорния?
И двамата бяхме отпаднели, затова си избрахме една маса и веднага поръчахме ордьоврите — миди с черупките, заедно с обикновена салата от домати. Джамила имаше апетит на атлет след тренировка, но на мен това ми харесваше.
— Какво ново по случая с убийствата? — попита тя, след като се справихме с мидите и доматите. — Вярно ли е, че тя е изпращала имейли още след първото си убийство?
Вторачих се изненадано в нея. Вероятно журналистите от „Лос Анджелис Таймс“ се бяха раздрънкали още в самото начало на тази история с имейлите.
— Откъде го чу? И какво още знаеш?
— Ами нали си наясно как става, носят се всякакви слухове. Според един от тях се прилагат изключителни мерки за сигурност, за да не узнае обществото нищо конкретно, но така или иначе всички разбраха за какво става въпрос. Слуховете стигнаха чак до Сан Франциско.