Сети се за онази дяволита червенокоса продуцентка, която сега също беше във Ванкувър за снимките на някакъв телевизионен филм. Може би трябваше да й се обади. Трейси Уилет бе преживяла бурен младежки период в Холивуд — започнал, откакто бе на осемнайсет, и продължил малко преди да навърши трийсет. Оттогава й остана едно дете и очевидно поне малко се бе вразумила.
Но тя не престана да се среща епизодично с него и това все трябваше да означава нещо. Той винаги можеше да се отпусне в компанията й и да си побъбри с нея на почти всякакви теми.
Затова й се обади и тя с радост прие предложението да вечеря с него. След един час Трейси му се обади от киностудиото. Снимките се забавили. Той не се съмняваше, че това не бе по нейна вина. Вероятно се дължеше на някакъв гаф на некадърния директор на продукцията. Някакво неорганизирано, арогантно, шибано, нафукано директорче, излязло само преди две-три години от школата за филмови директори.
Затова той не успя да се види с Трейси преди единайсет, когато тя пристигна в стаята му в хотел „Мариот“. Прегърна го топло и го целуна. Изглеждаше много добре, въпреки работния ден.
— Липсваше ми, сладур. Толкова много ми липсваше. Къде се беше изгубил? Впрочем изглеждаш чудесно. Толкова слаб, обаче приятно за окото. Само жили и мускули си, нали? Много ти отива.
Нямаше представа дали Трейси още си падаше по дрогата или по нещо друго, каквото и да било, затова се бе погрижил да има от всичко по малко. И точно така направиха — от всичко по малко. Веднага усети, че й се иска да полудува, защото му призна, че била много увлечена по един от каскадьорите във филма. Пък и самият начин, по който се настани на дивана — предизвикателно, с разкрачени крака, оглеждайки го от глава до пети с похотливия поглед на прегладняла кучка, — който много добре си спомняше, му подсказа какво й се въртеше в главата. Накрая Трейси не издържа, съблече блузата си и рече само:
— Е?
И така, той я завлече до леглото, където тя отново го обсипа с комплименти заради обновеното му и отслабнало тяло. Трейси смръкна още малко кокаин, след което си разкопча сутиена, за да го остави да погледа гърдите й. А той си припомни как трябваше да се оправя човек с Трейси — трябваше непременно да й говори колко секси изглежда, докато не спира да я докосва навсякъде в продължение поне на двайсетина минути, а после поне трийсетина минути да я чука с всичка сила, понеже Трейси не можеше без нейните оргазми и винаги трябваше да е още по-яко, по-бързо, по-яко, по-бързо, ох, бейби, бейби, бейби. И когато той отново проникна в нея, това толкова й хареса, че го притисна здраво, с все сили, към себе си, сякаш отново бяха влюбена двойка, макар че всъщност никога не бяха били.
А след като се наситиха на сексуалната увертюра, дойде неговият ред да се отърси от ежедневието. Бяха излезли на терасата, от която се откриваше панорамен изглед към града, а Трейси бе положила глава на рамото му. Беше също толкова романтично и мило, дори възвишено, като на любовна среща с Мег Райън. Или пък с Дарил Хана.
— Искам да ти разкажа нещо за това, с което съм се заел — рече той накрая. Дотогава всичко тази вечер бе правил само заради нея. Сега вече можеше да обърне малко внимание и на себе си.
— Искам да чуя всичко за това, сладур. Само че не бива да оставям хлапето прекалено до късно. Гледачката ме заплашва, че ще ме зареже, ако продължавам все така да закъснявам.
Едва сега си припомни, че Трейси винаги — открай време — си беше себична кучка.
— Някой знае ли, че ние двамата сме заедно тази вечер? — попита я той.
— Не, глупости. Какво ти става? Нещо си напрегнат. Сигурно пак си замислил нещо много голямо.
— Да, и този път е много мистериозно. И наистина е голямо. Само че сега е съвсем различно. По нищо не прилича на предишното. Този път сам си пиша историята. Най-добрата, най-вълнуващата от всички истории.
— Звучи страхотно. Сам пишеш всичко, така ли?
— Да. Чула ли си за онези убийства в Ел Ей? За Мери Смит?
Тя бе дочула нещо, ала не всичко, защото се бе завърнала във Ванкувър само преди четири седмици. Той набързо й обрисува за какво всъщност ставаше дума.
— И казваш, че си откупил правата? Ах! Това е страхотно. И какво сега, искаш да се заема с филмирането?
Той поклати глава невярващо.
— От кого, Трейси? От кого да съм откупил правата?
— О, да бе. Е, тогава за какво става въпрос?
— Мога ли да поговоря с теб? Да бъда наистина откровен?
— Разбира се, че можеш да говориш с мен. Разкажи ми за голямата си идея, за твоята история. Ужасно харесвам трилъри.