Както и да е, отвсякъде се сипеха овации. Възхваляваха уменията му по всички телевизии, а също и по вестниците, разбира се. Особено се открояваше „Лос Анджелис Таймс“, който не закъсня да превърне това говно Арнолд Гринър в светец и мъченик. Всички единодушно признаха майсторството на Разказвача, само че то бе много повече, отколкото си въобразяваха.
Искаше му се, естествено, да отпразнува този момент, само че просто нямаше с кого да го сподели. Беше опитал във Ванкувър и ето какво се получи. Наложи се да убие една своя приятелка, е, да, по-скоро по задължение, а не чак от желание да очисти старата си приятелка.
Така че как да отпразнува успеха си? Арнолд Гринър вече бе мъртъв и това често го караше да се смее на глас. Иронията бе в това, че изпращайки имейли до Гринър, го бе превърнал в свой говорител пред обществото. В реалния живот — напълно различен от това, което бе описал в последния си имейл — онзи гаден дребосък го бе молил да пощади живота му, когато видя кой бе той, щом най-сетне разбра смисъла на играта, в която самият участваше. По дяволите, не очисти Гринър и неговия компаньон веднага. Отне му почти цял час и той обожаваше всяка секунда от тази мелодрама.
И така, какво да прави сега?
Искаше да отиде на някое парти, но там с никого нищо нямаше да може да сподели. Ех, наистина нямаше нито един наистина близък човек.
Знаеше точно какво иска да направи. Толкова бе просто. Намираше се в Уестуд, затова паркира наблизо и отиде в онова страшно просташко кино „Бруин Тиътър“, където даваха „Допълнителна гаранция“. Том Круз, о, добре.
Искаше му се да гледа филми.
Искаше да се настани сред своите хора и да гледа как Том Круз се прави на ужасно лош убиец, без нито капка жал към жертвите си.
Брей, колко ме изплаши. Том.
75
— Търси те господин Тръскот. Каза, че иска да вземе интервю от теб. Каза още, че било много важно за него. И че бил готов да дойде у дома, когато кажеш. Но се питал дали си получил неговите бележки за онези ликвидирани жени.
Намръщих се и поклатих глава.
— Не обръщай внимание на Тръскот. Случи ли се нещо друго, докато ме нямаше?
— Деймън каза ли ти, че е скъсал с приятелката си? — тихо ме попита Нана. — Знаеше ли въобще, че той имаше приятелка?
Седяхме в кухнята през този съботен следобед. Беше първият ден, след като се бях прибрал у дома. Хвърлих бегъл поглед към всекидневната, колкото да се уверя, че сме сами.
— Говориш за онова момиче, с което той водеше дълги разговори по телефона? — попитах аз.
— Да, вече скъсаха — рече тя. — Напълно съм сигурна. Но ме безпокои това, че още е прекалено млад за такива преживявания. — Тя започна да си тананика „Исус Навин печели битката при Йерихон“, като се зае да довърши соса от чили в тенджерата върху печката.
Моето внимание също бе привлечено повече от соса с чили и от това, че бе използвала пуйка вместо обичайното за нея телешко или свинско. Може би Кейла Коулс й бе направила някаква магия и най-после бе успяла да убеди Нана да се грижи повече за себе си. Браво на Кейла.
— А Деймън кога ти съобщи, че си има приятелка? — попитах аз, неспособен да отбягна напълно темата. По-скоро изпитвах любопитство от надигащото се в мен нежелание големият ми син да пораства.
— Нищо не ми е казал. Просто ми я представи и това беше — обясни ми Нана. — Това не е от нещата, за които тийнейджърите говорят открито. Корнелия вече на няколко пъти се отби у дома. За да си пишат домашните. Много е хубава. Майка й и баща й са адвокати, но дори и това не може да ме настрои срещу нея. — Засмя се на собствената си шега. — Е, може би все пак заради това съм малко сдържана с нея.
Корнелия? Нана знаеше всичко, а аз си оставах пълен невежа. Всичките ми намерения и обещания за посвещаване на семейството трябваше да бъдат преглътнати заради онова, което завинаги ме обвързваше с професията.
Да пропусна първото влюбване на Деймън. Сега вече нищо не можех да върна обратно. Корнелия, значи. За която нищо не знаем.
Толкова беше хубаво отново да съм си у дома. Кухнята скоро се изпълни с миризмите от гозбите на Нана, при това все по-силни. Имах чувството, че съм се завърнал за някакво тържество с приятелите и семейството ми. Освен готвеното с чили можех да се насладя и на прочутия царевичен хляб на Нана, на салатата от пресен чесън, на сочните пържоли и на страхотно вкусния карамелов пудинг. Очевидно доктор Коулс напълно бе успяла да убеди мама Нана да приема всичко откъм по-добрата му страна.