Милър е ментор на младата Барбара Стрейзанд, когато е едва петнайсетгодишна, а по-късно ѝ помага при репетициите ѝ за мюзикъла "Забавно момиче". Когато пристига в "Йейл", той смята, че студентите актьори са "доста интелигентни", но им липсва "интуитивност". Рязък е в критиката си и се гордее с факта, че изразява прямо мнението си и не го украсява с тактичност. Освен това наскоро е приключил 18-годишен брак. Един ден Мерил е изумена, когато Милър я кани на среща. Петък вечер е и той ще гледа пиеса в Йейлския репертоарен театър. Би ли дошла? "Поканата я сварва неподготвена и тя му отказва", спомня си Розенбърг. Отговаря, че вече има планове с приятеля си от Ню Йорк. Изненадан от отказа ѝ, Милър кани състудентката ѝ Лора Зукър, която приема.
Докато тече семестърът, студентите разбират, че Милър и Зукър са двойка. Междувременно отношението му към Мерил се ожесточава. "Не става въпрос за таланта ѝ, понякога тя е блестяща, но студена", казва Милър. Започва да я нарича Ледената принцеса на събранията на факултета. В час я упреква, че не се старае достатъчно. Може би в някаква степен е така. Но студентите подозират, че Милър и Зукър се обединяват срещу Мерил. "Отначало изразяваха пасивно злобната си отмъстителност – казва Уолт Джоунс, – но тя растеше."
Семестърът завършва с постановка на "Майор Барбара" на Шоу.
Милър смята, че "неудържимото усърдие" на Мерил е подходящо за главната роля, моралистката от Армията на спасението, която се кара с баща си, производител на оръжие. Той дава на Зукър ролята на майката на Барбара. На репетициите тя гледа заплашително Мерил с поглед, който казва: "Всъщност не си толкова велика". А нощем подстрекава Милър: "Как може да спя с режисьора и да не получа ролята на Майор Барбара?".
Милър кара студентите да оправдаят декларациите на Шоу чрез емоционални състояния: ярост, отвращение или несигурност. Но колкото и да се старае, Мерил не може да му угоди. Чувстваше се нещастна заради него – казва Уолт Джоунс. – Не знаеше какво се опитва да ѝ каже. Полагаше големи усилия, но той я тормозеше, недоволен от старанията ѝ." Другите студенти също се борят. Един актьор е толкова ядосан на Милър, че вдига юмрук срещу него, но в последния момент удря стената вместо лицето на режисьора.
По време на една импровизация Милър подхвърля предложение и забелязва, че Мерил прави физиономия, сякаш е усетила лоша миризма, и му обръща гръб. "Хайде, Мерил, кажи го", подтиква я той. "Тя се извъртя рязко към мен с ужасено изражение на желание и болка, а после спря – спомня си Милър. – Спря емоционалния изблик. Не искаше да бъде уязвима, затова прякорът ѝ беше Ледената принцеса."
Мерил смята тактиката на Милър за "манипулативна". Скептично настроена е към идеята да изследва собствената си болка, тъй като вярва, че нещастието няма връзка с артистизма. Онова, което преподавателите ѝ смятат за мързел или увъртане, всъщност е растящ интелектуален бунт срещу общоприетия метод на Лий Страсбърг, оформил предишни поколения актьори. Не е склонна да изрови личните си демони, за да разпали тези на Майор Барбара. Предпочита въображението и смята, че подходът на Милър е "пълна глупост". "Той се рови в личния живот по начин, който за мен бе отвратителен", казва тя по-късно. От друга страна, може би наистина самата тя крие нещо.
Според повечето описания обаче Майор Барбара на Мерил е обективен урок по "направи го като Стрийп". "Освободиха се от изкуствеността – казва Файнголд. – Общо взето се отнасяше за всички, но не всички в класа го правеха със страстта на Мерил."
В понеделник след представлението актьорите се събират в студиото за официално оценяване. (Студентите са свикнали да го наричат "обезценяване".) Преподавателите критикуват актьорите един по един, като започват с малките роли и стигат до главните. Учителят по сценични движения заявява: "Всъщност не можете да се движите". Учителят по техника на говора произнася отчетливо: "Произношението ви беше безобразно!".
"Беше кървава баня – казва Уолт Джоунс, който играе бащата на Барбара. – Всички бяхме попарени, но Мерил получи буквално удар между очите. Последната доза от язвителността на Алън, с която я беше тровил през целия семестър."
Накрая тя едва сдържа сълзите си. Както впрочем и останалите. Студентите са зашеметени. Най-лесната мишена, смятат те, е най-абсурдната. Мерил е изнесла представлението, което Милър не може да признае, нито да си припише заслугите. Затова по-добре е да го очерни публично.
В края на семестъра Алън Милър напуска "Йейл". Както и Лора Зукър. Не след дълго двамата заминават за Лос Анджелис и се женят. Класът по актьорство намалява с един.