Мерил се колебае дали в "Йейл" има място за нея. Тук има приятели, сред които влюбеният Алън Розенбърг. Но учителите ѝ в най-добрия случай я игнорират, а в най-лошия са авторитарни. Общо взето, това е наследено от Брустийн. "Много се влияеха от авторитарността и проклетията на Боб", казва Инаурато. В отсъствието на последователна властова структура студентите се солидаризират един с друг. "Беше ни позволено да се чувстваме собственици на времето си, това беше нашата година", спомня си Уилям Айви Лонг.
В кухнята на жълтата викторианска къща Мерил се оплаква на Лонг, когото нежно нарича Уим. Ако е толкова лоша актриса, колкото твърдят, защо да остава? А от друга страна, ако е толкова талантлива, колкото смятат състудентите ѝ, защо да се отказва? Ако е научила нещо през първата година, то е издръжливост. Може би ако работи усилено, още по-усилено, отколкото в "Майор Барбара", някой с влияние ще ѝ отдаде дължимото.
Тогава се завръща Робърт Брустийн.
*****
На 5 септември 1973 г. Йейлската театрална академия се събира в университетския театър. Мъжът, който излиза на сцената, е известен само на третокурсниците, сред които сега са Сигорни Уийвър и Кристофър Дюранг. За останалите той е само легенда: несломимият Робърт Брустийн, дошъл да произнесе приветствената си реч.
"Странно усещане е да видя толкова непознати лица, събрани в тази аудитория – казва той от подиума. – За пръв път, откакто съм декан, смятам, че е нужно да се представя не само на новопостъпилите, но и на второкурсниците." Оглежда новите лица, включително и Мерил Стрийп. "И все пак – продължава той – можете да бъдете сигурни, че поради малкия брой на студентите и интимната същност на работата ни всички ще се опознаем доста бързо."
За непосветените Брустийн излага идеалите си, както и разочарованието си, когато те не са оправдани. "Още съм смаян, че един актьор може да откаже поредица интересни роли във вълнуващи пиеси, да печели прилична заплата сред общество от артисти, срещу шанс за участие в телевизионен сериал, филм или дребна роля в рекламен клип – заявява той.
– Все едно писател, който цял живот се е стремил да стане романист, когато издател най-после му предложи договор за книга, да го отхвърли заради по-високо платена работа в рекламата." През лятото Брустийн се е вманиачил по разгръщащия се скандал "Уотъргейт". Дори прави точна имитация на Никсън. Като човек, който управлява малкото си кралство с железен юмрук, той е заинтригуван от слабостите на хората с власт. Но скандалът го притеснява.
"Преди няколко години – продължава той, – в дух на оптимистично обновление, някои американци твърдяха, че сме нацията на Удсток. От днешна гледна точка ми се струва по-точно да ни нарекат нацията на Уотъргейт. Всички ние – млади и стари, представители на културата и контракултурата, мъже и жени, политици и творци – трябва да носим петното на това събитие."
Накрая обобщава: "Американският театър изпитва характера ни и нашата роля в него ще определи бъдещето му. Ако гилдията не издържи този тест, излиза, че се е присъединила към нацията на Уотъргейт и е съдействала страната ни да бъде поднесена на своите предатели. Тогава, за да променим лицето на театъра, трябва да променим собственото си лице, да запазим вярата и да се опитаме да запалим отново светлината, която някога разпалваше сърцата ни."
Възвишени думи, но не всички им вярват. "Пристигна с червен "Мерцедес", докаран от Лондон – спомня си един от студентите по актьорско майсторство. – После изнесе голяма реч как не бива да възприемаме театъра като начин за печелене на пари. Гледам червения "Мерцедес", гледам него и се питам: кой е този човек?"
Брустийн решава да преобрази програмата по актьорство, която според него е пълна с "фракционизъм, състезателност и клеветничество". По-късно той пише: "Решителността ми се засили, когато скоро след като се върнах от Англия, открих, че актрисата, която толкова ме бе впечатлила предишната година, Мерил Стрийп, е подложена на пробация". Една от главните му тревоги е отсъствието на водеща философия. С тази цел той е довел Боби Луис като "майстор учител". Луис е легенда в професията. Като някогашен член на Груп Тиътър наред с Харолд Клърман, Стела Адлер и Лий Страсбърг, той спомага за популяризирането на Метода в американската актьорска игра. В Холивуд е играл с Чарли Чаплин и Катрин Хепбърн.
Някои студенти намират Луис (и обучението според Метода) за старомодни. "У него имаше традиционализъм, който ни се струваше остарял – казва Уолт Джоунс, – но не знам за какви се мислехме ние." За пореден път има сътресение в обучението им. "Всяка година имаше преврат – спомня си Мерил. – Новият човек влизаше и казваше: "Каквото и да сте научили миналата година, не мислете за него. Това ще бъде нов подход".