Но ще има промени. Пиесата е прекръстена на "Идиотите Карамазови" и женските роли ще бъдат изпълнявани от жени. Това означава преосмисляне на ролята на Констанс Гарнет. Авторите на пиесата я представят като злобна, сексуално незадоволена вещица в инвалидна количка, която изпълнява функцията на разсеян разказвач. Когато не чупи монокъла си и не крещи на иконома Ърнест Хемингуей, тя напразно се опитва да проумее действието:
Констанс:
"Братя Карамазови" – един от най-великите романи, писани на който и да е език. Той разглежда неумолимо злочестото състояние на човешкия род. Глад, бременност, жажда, любов, глад, бременност, робство, болест, здраве и тялото, да не забравяме тялото. (Потреперва пресилено.)
Кой може да изпълни този шедьовър на гротеската? Отговорът е едновременно вдъхновен и перверзен: хубавицата Мерил Стрийп. В "На дъното" тя е показала, че лошотията може да бъде очарователна. Дали може да я направи и забавна?
Уловката: режисьор е страховитият Том Хаас. Когато Крис и Албърт предлагат идеята Мерил да изпълни ролята на Констанс, той контрира: "Виждали ли сте Мерил да е добра в нещо?".
Младите драматурзи настояват и желанието им е изпълнено.
Мерил се хвърля в ролята, отърсвайки се от всякаква суета. Докато Крис и Албърт пишат за нея все по-трудни монолози, Хаас я изключва от програмата за репетиции. Това е глупаво решение, Констанс е огромна роля и на Мерил ѝ трябва време да разработи героинята. Дали режисьорът не я саботира?
Един ден Мерил намира Албърт в Залата за дипломанти, където с Крис и Сигорни Уийвър често се събират да обядват, да си подхвърлят шеги и да се оплакват от политиката на училището. Сигорни вече е третокурсничка и все още не получава прилични роли в репертоарния театър. Вместо това намира свой път, като играе във всяка абсурдна пиеса, която Крис и Албърт поставят в Кабарето.
Мерил ги заварва в трапезарията. "Може ли да говоря с теб насаме? – пита тя Албърт, като го дръпва настрана. – Какво можеш да направиш, за да присъствам на репетициите? Том не ме допуска."
Албърт отвръща, че Хаас е изолирал него и Крис. Режисьорът е започнал да реже хумористичните им реплики и да забавя темпото, като кара актьорите да играят ролите си напълно сериозно. Притеснени, драматурзите отиват при Хауърд Стайн, като го молят да присъстват на репетициите на собствената си пиеса. Но не са в състояние да лобират и за Мерил. Когато все пак я споменават, Хаас твърди, че Мерил се представя по-зле, колкото повече репетира – по-добре да я оставят да се справи сама. Няколко седмици по-късно Албърт вижда Мерил на алеята между Университетския театър и Кабарето. Тя е видимо разстроена.
– Какво ти е? – пита той.
– Не ме вика на репетициите – дава воля на недоволството си Мерил. – Бих го помолила, но дори не ме поглежда. – Освен че са дълги, монолозите ѝ изобилстват с академични препратки и тя едва разбира собствените си шеги. – Наистина имам нужда да работя – обяснява тя.
– Знаеш ли, че аз съм играл ролята? – пита Албърт. Тя почти е забравила този факт.
– Как го направи?
Тогава Албърт се впуска в своето велико въплъщение на Идит Евънс:
– Ееее – протръбява той като пияна Лейди Бракнел16 – Просто говорех такаааа.
Умът ѝ бясно преработва информацията.
– Всъщност това ще ми е от голяма полза – казва тя.
Прибира се у дома и обмисля стратегия: как да направи тази карикатура своя? Когато най-после е поканена на репетициите, Мерил представя пълнокръвен комедиен образ: импозантната, непостоянна, побъркана Констанс Гарнет. Дори сама изработва проскубана перука и изкуствен нос с голяма брадавица на върха. Прилича на Злата вещица от Запада17.
Скоро рамкиращият образ Констанс започва да доминира в пиесата. В първо действие Карамазови пеят водевилна ария, наречена "Трябва да стигнем до Москва". Една вечер Мерил се включва с облигато. То е толкова смешно и неочаквано, че го добавят в пиесата. "Намесата ѝ внесе нещо ново в действието – казва Уолт Джоунс, който композира музиката. – Човек научаваше повече за образа ѝ, колко централна е за събитието, как кара пиесата да се случи в нейното объркано, откачено съзнание."