Джон е бавен, защото всичко го очарова. Обича своята кола, марка "Датсън". Обича филма "Крадци на велосипеди"22. Обича кубински пури и пуши като луд. "Джон притежаваше детско любопитство, което не беше преструвка – казва Старкман. – Ако не го познаваш, би казал: "Що за глупост?". Но не беше глупост."
Веднъж двамата с Уолтър Макгин (Джон го нарича Бързака) намират монетен паркинг автомат, съборен на тротоара. Решават да го отнесат в дома на Джон и да го разглобят, за да видят как работи. Явно някой ги издава, защото пристига полиция и го арестува. Прекарва нощта в затвора.
– Боже, и как беше? – пита Старкман, когато го освобождават.
– Там намерих нови приятели – отвръща Джон. – И се научих как да запаля два пъти с една клечка кибрит.
Героите му също притежават детска невинност, но под нея винаги прозира меланхолия. "У него винаги имаше някаква скрита тъга – казва брат му Стивън. – Не знам как може да се обясни." Двамата с Уолтър с часове говорят за актьорската игра, докато Робин Гудман наблюдава. "И двамата бяха твърдо убедени, че в същината на всеки герой има някаква болка – спомня си тя. – Виждаше се, че бяха някак ощетени и го превръщаха в изкуство."
Тъкмо болката определя най-яркия му кинообраз, Фредо Корлеоне в "Кръстникът" и "Кръстникът II". Тя е там, когато пиян задиря приятелката на брат си Кей на сватбата на сестра им. Има я и в сцената, когато в костюм с цвят на горчица и авиаторски слънчеви очила се прави на баровец пред момичетата в Лас Вегас. Болката присъства и в навеса за лодки край езерото Тахо, когато най-после избива на повърхността.
Майкъл:
Винаги съм се грижил за теб, Фредо.
Фредо:
Грижил си се за мен? Ти си по-малък от мен, а се грижиш за мен? Мислил ли си за това? Поне веднъж помисли ли? Прати Фредо да свърши това, прати го да свърши онова. Нека Фредо се погрижи за някой идиотски нощен клуб. Нека той да прибере някого от летището. Аз съм по-големият ти брат, Майк, и съм пренебрегнат!
Повечето актьори биха дали всичко, за да играят Сони или Майкъл Корлеоне, мъжествените братя, които отговарят за фамилния рекет. Кой млад мъж не иска да играе смел, наперен и силен? Но Джон е обратната страна на американската мъжественост. Без да трепне или да привлича внимание, той може да изиграе слабост, страхливост, срам или страх.
Може да направи малкия човек най-добрата роля във филма, стига да му обърнеш внимание. Повечето хора излизат от филмите му и коментират Ал Пачино, Робърт Де Ниро или Джийн Хекман, които играят неспокойните герои. Но ако благоволиш да забележиш него, Джон Казейл може да ти скъса сърцето.
Всичко започва с музика. Като деца Джон и малкият му брат боготворят Тосканини. Часове наред слушат стария грамофон: втория и третия Бранденбургски концерти на Бах, ноктюрните на Дебюси, увертюрите на Вагнер към "Нюрнбергските майстори певци" и "Парсифал". От слушане изтъркват плочата с 99-а симфония на Хайдн, а веднъж Стивън, който е с две години по-малък, сяда върху плочата и я счупва. "Беше побеснял от гняв – разказва Стивън. – Много ме биеше. Понякога ръцете ми бяха насинени от юмруците му."
Наследяват любовта към музиката от леля си Кити, която ги води на концерти и музеи в Ню Йорк. Тя пък го е наследила от баба им Нона, която пее откъси от италиански опери вкъщи. Като млада Нона е работила в текстилна фабрика за производство на юта и с гордост показва движенията, които е правила на стана. Внуците ѝ имитират жестовете и се кикотят зад гърба ѝ.
Въпреки че изпълнява главна роля в класическа филмова сага за италиански имигранти в Америка, Джон не проявява интерес към миналото на рода си. По-късно Стивън ще разкрие семейната история, реална версия на "Кръстникът II", като се изключи мафията. Дядо им Джовани Касале е роден в Генуа и отплава за Ню Йорк на 27 септември 1868 г. Тогава е шестнайсетгодишен, без пукната пара и почти неграмотен. Шестнайсет години по-късно по неизвестни причини той подписва документ за натурализация като "Джовани Казейл", със "з" – името, което ще носят децата и внуците му. По онова време работи като продавач на плодове и пътуващ точилар. Заедно с жена си Ани заживяват в Ривиър, крайбрежно градче близо до Бостън, и с двама съдружници отварят първия хотел там. Когато Ривиър става процъфтяващ курорт, Джовани купува още имоти. Подобно на Вито Корлеоне, той изгражда нов живот в нова страна и ръководи собствен бизнес. Само че неговият не е свързан с хвърляне на трупове в реката.
Джовани и Ани имат дъщеря Катрин, която Джон и Стивън познават като леля Кити. Още една дъщеря, Елвира, умира млада. После идват близнаците Джон и Чарлс, родени преждевременно. Ани ги намазва със зехтин и ги сгрява край печката. Бебетата оцеляват. И двамата стават търговци на въглища и обичат да залагат на коне на хиподрума "Съфък Даунс". По-големият близнак, Джон, се жени за ирландска католичка и имат три деца. Роденият през 1935 година Джон Казейл е второто им дете, срамежливо момче, което обожава "Ред Сокс" и Тед Уилямс.