— Престани! — изграчи Мохайъм.
Сцитал престана, но сега вече бе привлякъл вниманието на всички — безмълвно вбесеният Едрик, бдително гневната света майка и развеселената, но озадачена Ирулан.
— Нашият приятел Едрик намеква — поясни Сцитал, — че въпреки цялото си обучение в рафинирано лукавство две бене-гесеритски вещици не са опознали истинската полза от измамата.
Мохайъм се завъртя и зарея поглед по хладните хълмове на своя роден свят, света на Бене Гесерит. Започва да осъзнава, че въпросът е жизнено важен, досети се Сцитал. Добре. С Ирулан обаче нещата не стояха така.
— С нас ли си или не, Сцитал? — запита Едрик. Очичките му бяха като на хищно зверче.
— Не става дума за моята вярност — каза Сцитал, без да изпуска Ирулан от поглед, — Вие се питате, принцесо, дали си е струвало да прекосите толкова парсека и да поемете огромния риск?
Тя кимна.
— Нима сте дошла, за да си разменяте баналности с някаква човекоподобна риба или да спорите с шишкав тлейлаксиански лицетанцьор? — продължи Сцитал.
Тя отстъпи от цистерната на Едрик, тръскайки с досада глава, за да прогони натрапчивия мирис на меланж.
Едрик използва момента, за да подхвърли в устата си меланжово хапче. Храни се с подправката, диша я, навярно и жаждата си утолява с нея, мислено отбеляза Сцитал. И това бе разбираемо, тъй като подправката повишаваше прозорливостта на щурманите, правеше ги способни да управляват корабите на Сдружението из космоса при свръхсветлинни скорости. С избистрено от подправката съзнание те откриваха онази линия от корабното бъдеще, която заобикаля заплахата. Сега Едрик надушваше по-друга заплаха, ала пророческата му патерица не можеше да я достигне.
— Мисля, че идването ми е било грешка — каза Ирулан.
Светата майка отвори очи и пак ги затвори със странно движение на клепачите, почти като влечуго.
Сцитал отклони погледа си от Ирулан към цистерната, подканвайки принцесата да сподели мнението му. Знаеше, че в нейните очи Едрик е отвратителна фигура — предизвикателен взор, леко потръпващи сред газа чудовищни ръце и нозе, вихрушки от оранжеви пушеци около тялото. Тя непременно щеше да си помисли за сексуалните му навици, да се зачуди колко ли странно би било съвкуплението с подобна твар. Сега ги делеше дори генераторът на силови полета, който пресъздаваше за Едрик космическата безтегловност.
— Принцесо — каза Сцитал, — поради присъствието на Едрик пророческият взор на вашия съпруг не може да се натъкне на някои събития, включително и сегашното… поне така се надявам.
— Така се надявате — повтори Ирулан.
Светата майка кимна, без да отваря очи.
— Дори посветените в ясновидството едва разбират неговата същност — каза тя.
— Аз съм навигатор от Сдружението и владея Силата — обади се Едрик.
Светата майка отново отвори очи. Този път погледът й се впиваше в лицетанцьора с присъщата за бене-гесеритките напрегнатост. Преценяваше всичко до най-дребната подробност.
— Не, света майко — прошепна Сцитал. — Не съм толкова наивен, колкото изглеждам.
— Ние не разбираме тази Сила на второто зрение — каза Ирулан. — Едно е важно. Едрик твърди, че моят съпруг не може да вижда, да узнава или да предсказва в сферата на влияние около някой навигатор. Но докъде се простира тази сфера?
— Във вселената има хора и явления, за които научавам само по резултатите от действията им — отвърна Едрик, без да открехва тънката черта на рибешките си устни. — Знам, че ги има тук… там… някъде… Както теченията се завихрят по дирята на подводните създания, тъй и ясновидецът завихря времето. Случвало се е да разбирам къде е бил съпругът ви; никога не съм го виждал пряко — нито него, нито хората, които искрено споделят целите и идеалите му. Това е булото, което посветеният хвърля над верните си спътници.
— Ирулан не е твоя вярна спътничка — каза Сцитал и изви очи към принцесата.
— Всички знаем защо заговорът трябва да протича само в мое присъствие — отсече Едрик.
Извисявайки гласа си в тоналност, с която се обозначаваше инструмент, Ирулан произнесе:
— Очевидно и от вас има полза.
Вижда го такъв, какъвто е в действителност, помисли Сцитал. Добре!
— Бъдещето е глина, която тепърва ще се вае — каза той. — Запомнете тази мисъл, принцесо.
Ирулан се вгледа в лицетанцьора.
— Хора, които споделят целите и идеалите на Пол — промълви тя. — Значи плащът му закриля някои от неговите свободни легионери. Виждала съм го да изрича пророчества пред тях, чувала съм как упоено крещят за своя Махди, за своя Муад’диб.